Джоан Роулинг - Вакантен пост

Явно си мислеше, че е хванал Фатс натясно; че е научил нещо, което той не би желал да му е известно.

— Много си смотан бе, Купър — каза с досада Фатс, а Андрю се изсмя.

— Доктор Джаванда изостава с петнайсетина минути от графика си — съобщи рецепционистката на Теса.

— Няма страшно. За никъде не бързам.

Беше ранна вечер и прозорците на чакалнята хвърляха ясни сини петна по стените. С Теса чакаха само още двама души: разкривена, хриптяща старица по домашни чехли и млада майка, която се бе зачела в списание, а наскоро проходилото й момиченце ровеше из сандъчето с играчки в ъгъла. Теса взе опърпан стар брой на списание „Хийт“ от масичката в средата, седна и заразглежда снимките. Чакането й даваше допълнително време да си намисли какво точно ще каже на Парминдер.

Бяха разговаряли, макар и накратко, по телефона сутринта. Теса бе изказала разкаяние, че не се е сетила да се обади незабавно на Парминдер за Бари. Парминдер я успокои, че не било толкова важно, каза й да не се излага и че изобщо не била разстроена; но Теса, благодарение на дългогодишния си опит с тънкокожи и крехки души, усети, че под бодливата й черупка Парминдер в действителност е наранена. Опита се да й обясни, че през последните два дни била абсолютно каталясала от разправиите с Мери, Колин, Фатс и Кристъл Уидън, които така се изсипали отгоре й, че загубила способност да мисли за друго, освен за непосредствения проблем, пред който била изправена. Но Парминдер я прекъсна посред многословните й оправдания и й каза най-спокойно, че ще я види по-късно в кабинета си в клиниката.

Белокосият и едър като мечок доктор Крофърд се показа от стаята си, махна радушно на Теса и каза: „Мейси Лофърд?“. При което младата майка видя доста зор да убеди дъщеричката да остави старото телефонче на колела обратно в сандъка с играчките. Както го теглеха нежно за ръка подир доктор Крофърд, детенцето погледна жално през рамо към телефончето, чиито тайни така и нямаше никога да узнае.

След като вратата се затвори след тях, Теса установи, че на лицето й грее глупава усмивка, и бързо промени изражението си. Май и тя бе на път да стане една от ония ужасни възрастни дами, които гукат безразборно и плашат всяко малко дете. А толкова й се искаше да си има и една пухкава русокоса дъщеричка в добавка към кокалестия й мургав син. И като се сети за прохождащия навремето Фатс, си помисли: Не е ли ужасно как дребните призрачета на живите ти деца обитават сърцето ти; и че те никога няма да узнаят, а ако го научат, ще ненавиждат идеята, че растежът им всъщност е бил една неспирна скръб?

Вратата на Парминдер се отвори; Теса вдигна глава.

— Госпожа Уидън — каза Парминдер.

Погледът й срещна този на Теса и й се усмихна, но се получи не точно усмивка, а просто стягане около устата. Дребната възрастна женица с домашните пантофи едва се надигна и последва Парминдер зад паравана. После Теса чу как се затвори вратата на кабинета на Парминдер.

Зачете се в текстовете под поредицата снимки на съпругата на известен футболист, снимана в различните тоалети, които носила през предишните пет дни. И както разглеждаше дългите слаби нозе на младата жена, Теса се запита колко ли по-различен щеше да е животът й, ако и тя беше имала крака като нейните. И нямаше как да не стигне до извода, че вероятно щеше да е съвсем друг. Краката на Теса бяха дебели, безформени и къси; ако зависеше само от нея, щеше вечно да ги крие в ботушки, само дето трудно се намираха такива, чиито ципове да се затварят по прасците й. И се сети как разправяше на едно ячко момиче в консултацията й, че външният вид е без значение и че характерът е много по-важен. Ама че глупости им плямпаме на децата , мина й през ум, докато прелистваше списанието.

Някаква невидима врата се отвори с трясък. И се чу дрезгаво женско негодувание:

— Ама на мен от това ми става по-зле. Не може така! Аз съм дошла да ми се помогне. Твоя работа е… твое задължение е…

Погледите на Теса и на рецепционистката се срещнаха, после се извърнаха по посока на виковете. Теса чу гласа на Парминдер, в който, въпреки дългогодишното й пребиваване в Пагфърд, все още се долавяше бирмингамският й акцент:

— Но вие продължавате да пушите, госпожо Уидън, а това се отразява на дозата, която ви предписвам. Налага се да откажете цигарите. Организмът на пушача усвоява по-бързо теофилина, така че цигарите не само влошават емфиземата ви, но и пречат на самото лекарство да…