Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Който иска да чука, не търси врата.

Аналогията си я беше измислил предварително, но реши, че няма да е лошо и да им я разтълкува:

— Вие лъскайте бастуна. Аз предпочитам да еба.

Е, това вече съвсем им изтри тъпите усмивки. Усети как всички, включително и Андрю, се видяха принудени да преглътнат всичките си подигравки по повод избора му и да се прехласнат от възторг как най-невъзмутимо се е прицелил в единствената истинска цел. Да не говорим как Фатс бе избрал несъмнено най-прекия път до целта; никой не можеше да оспори здравата му практичност, а на всичко отгоре Фатс усещаше как всеки един от тях се чудеше как не е намерил у себе си куража да се ориентира тъкмо към това средство за постигане на най-задоволителната цел.

— Бъди така добра да не споменаваш за това на майка ми, ако обичаш — изпъшка Фатс и си пое дъх между две продължителни, сочни взаимни изследвания на устните им кухини, като в същото време търкаше палци напред-назад по зърната на гърдите й.

Тя едва сподави смеха си, после го зацелува още по-агресивно. Не го попита защо точно нея си е избрал, всъщност изобщо нищо не го попита; и на нея, както на него, май й бяха достатъчни реакциите на нейното си съвсем отделно племе и да се къпе в объркването на наблюдаващите я, та дори и в пантомимно изразеното отвращение от страна на неговите приятели. През последвалите три сеанса телесни проучвания и експерименти двамата с Кристъл почти не си проговориха. Инициативата идваше от Фатс, но и тя се бе показала по-готова от обичайното, като се мотаеше там, където не му беше никак трудно да я намери. В петък щяха да се срещнат за пръв път по предварителна уговорка. Той дори беше купил презервативи.

Тази перспектива да стигне докрай, изглежда, май бе свързана донякъде с днешното му бягство от училище и появата му във „Фийлдс“, макар че за самата Кристъл (за разлика от прекрасните й цици и чудодейно неохраняваната й вагина) се сети чак като видя табелата с името на улицата.

Фатс тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл, и запали нова цигара. Самата поява на името „Фоли Роуд“ създаде у него особеното усещане, че идването му е ненавременно. Днес „Фийлдс“ имаше ежедневен, непроницаем вид, а онова, което се надяваше да познае, щом го открие, се бе свило и скрило някъде. Не му оставаше друго, освен да се върне в училище.

Днес никой не си вдигаше телефона. Върнала се в стаята на екипа „Грижа за детето“, Кей от два часа набираше периодически нечий номер и оставяше съобщение на телефонния му секретар с молба да й се обадят при първа възможност: районният надомен здравен консултант на семейство Уидън, семейният им лекар, детската градина в „Кантърмил“ и клиниката за лекуване на наркомании и алкохолизъм „Белчапъл“. На бюрото пред нея лежеше отворено досието на Тери Уидън — издута, много изпатила папка.

— Пак ли е почнала да се боде? — попита Алекс, една от жените, с които Кей споделяше офиса си. — Този път ще я изритат окончателно от „Белчапъл“. Все разправя колко се ужасявала, че могат да й отнемат Роби, а не ще да се откъсне от хероина.

— Това й е трето ходене в „Белчапъл“ — допълни Уна.

Въз основа на видяното следобеда, Кей смяташе, че е време за преатестация на случая от всички професионалисти, които отговаряха за различните фрагменти от живота на Тери Уидън. Затова и не преставаше да пренабира номерата дори докато се занимаваше с други преписки. В същото време служебният им телефон не спираше да звъни, като всеки път моментално включваше телефонния секретар. Стаята на „Грижа за детето“ бе пренаселена и разхвърляна, освен дето миришеше на прокиснало мляко, понеже Алекс и Уна имаха навика да изсипват утайката от кафетата си в качето на депримираната на вид палмова лилия в ъгъла.

Последните оставени й от Мати бележки бяха разпилени и хаотични, пълни със задрасквания, погрешни дати и недописани сведения. От преписката липсваха няколко основни документа, включително и изпратеното само две седмици по-рано писмо от клиниката по наркомании. По-бързо щеше да е да разпита Алекс и Уна.

— За последно май го атестирахме… — смръщи се Алекс към палмовата лилия — преди повече от година.

— И явно е било решено, че Роби може да остане при нея — рече Кей с притисната между ухото и рамото телефонна слушалка и не престана да рови безрезултатно из надутата папка да открие бележките от въпросната атестация.

— С тази разлика, че въпросът не беше дали да остане при нея, а дали да й го върнат. Бяха го зачислили на приемна майка, понеже Тери постъпи в болница, след като някакъв клиент я пребил. Беше се изчистила, изписаха я и постоянно даваше зор да й върнат Роби. Върна се към програмата на „Белчапъл“, отказа се от занаята и наистина полагаше усилия. Майка й все обещаваше да й помогне. Така че й го дадоха да го отведе у дома си, но само след няколко месеца пак взе да се инжектира.