Джоан Роулинг - Вакантен пост

— На — рече, по-скоро на Кей, отколкото на сина си, и пак седна.

Но при първия опит не улучи креслото и се стовари върху страничната му облегалка; Кей чу как костта й се тресна с дървото, но Тери не даде признак да е усетила болка. Намести се върху продънените възглавнички и огледа жената от „Социални грижи“ с размазано безразличие.

Кей беше прочела досието й от кора до кора. Знаеше, че почти всяко ценно нещо в живота на Тери Уидън е било засмукано от черната дупка на наркоманията й; че заради нея й отнели първите й две деца; че едва-едва оставаше вкопчена в сегашните две; че проституирала, за да има пари за хероина; че била замесена в какви ли не дребни престъпления; и че в момента за енти път се подлагаше на лечение.

Но това, да не усещаш нищо, да не ти пука… И все пак , мина й през ума на Кей, в момента тя е по-щастлива от мен .

Стюарт Уол, по прякор Фатс, напусна училището в началото на втория следобеден учебен час. Експериментът му по бягане от час обаче не бе плод на необмислени действия; още предната вечер бе решил да пропусне последните два часа на деня — по информатика. Със същия успех можеше да пропусне часовете и по всеки друг предмет, но по стечение на обстоятелствата най-добрият му приятел Андрю Прайс (наричан от Фатс Арф) се падаше в друг поток по информатика, а Фатс, въпреки положените максимални усилия, не успя да си уреди да повтори по предмета, та да са заедно.

Най-вероятно и Фатс, и Андрю осъзнаваха в еднаква степен, че възхищението във взаимоотношенията им протича главно откъм Андрю към Фатс; но само Фатс май подозираше, че се нуждае повече от Андрю, отколкото Андрю — от него. Напоследък обаче Фатс бе взел да възприема тази своя зависимост като проява на слабост, но все пак прецени, че независимо от постоянстващото му предпочитание към компанията на Андрю, спокойно можеше да се чупи от двата слети часа, в които, така или иначе, ще е лишен от нея.

Освен всичко друго, беше научил от свой достоверен източник за единствения възможен начин да се умъгли от територията на „Уинтърдаун“, без да го забележат от някой прозорец: като се прехвърли през страничната стена до навеса за велосипедите. Както и постъпи, и като отлепи пръстите на ръцете си, се приземи в тясната алея от другата й страна. Кацна без произшествия, мина преспокойно по тясната пътека и свърна наляво по многолюдната неприветлива главна улица.

Отдалечил се веднъж на безопасно разстояние, запали цигара и продължи покрай схлупените магазинчета. След пет преки пак сви вляво, по първата от улиците на „Фийлдс“. В движение разхлаби с една ръка възела на ученическата си вратовръзка, но не я сне. Никак не му пукаше, че отдалече му личи да е ученик. Фатс изобщо не си правеше труда да придаде някакъв личен характер на униформата си — със значки по реверите или с модерен възел на вратовръзката; напротив, носеше я с презрението на каторжника.

Доколкото схващаше Фатс, деветдесет и девет на сто от човечеството допуска една основна грешка — да се срамуват от онова, което са; да заблуждават себе си и околните и да се мъчат да са различни. А за Фатс единствената валута, най-силното му оръжие и защита беше честността. Хората се плашат, когато си честен с тях; направо се шокират. Доколкото бе установил Фатс, другите хора са затънали в неловки положения и преструвки, ужасени да не вземат да излязат наяве истините за тях, а самия него, Фатс, го привлича всичко сурово, всичко грозно, но честно, всички онези гадости, които унизяваха и отвращаваха баща му и себеподобните му. Мислите на Фатс бяха заети предимно с месии и парии; с хора, обявени за луди и престъпници; с благородни саможивници, отбягвани от дремещите маси.

Трудното, славното бе да си верен на себе си, дори ако си жестока или опасна личност — особено ако си жестока и опасна личност. Да не прикриваш животинското у себе си, изисква смелост. Но пък, от друга страна, не бива и да се представяш за по-голямо животно, отколкото си: тръгнеш ли по този път, почнеш ли да преувеличаваш и да се преструваш, се превръщаш в поредното Гнездо, в поредния лъжец и двуличник. Автентичен и неавтентичен бяха две често използвани от Фатс думи, най-вече в мислите му; значението им бе очертано с абсолютна, лазерна точност, с която той ги прилагаше и към себе си, и към околните.

За себе си бе установил, че притежава черти, които са автентични и които следователно бе редно да насърчава и усъвършенства; но същевременно бе открил и някои мисловни навици — неестествен плод на неудачното му семейно възпитание, тоест — неавтентични и следователно подлежащи на очистване. Напоследък се бе захванал да въздейства експериментално на онези свои подтици, които смяташе за автентични, а така също да пренебрегва или потиска онези (неавтентични) чувства за вина и страх, които въпросните действия като че пораждаха. Несъмнено тренировките му го водеха до съществено подобрение. Целта му бе да се закали вътрешно, да стане неуязвим, да елиминира страха от последствията — да се отърси от фалшивите понятия за добро и зло.