Джоан Роулинг - Вакантен пост

Преди да слезе, хвърли по един поглед на спалните помещения. И на трите съдържанието стигаше чак до разхвърляната стълбищна площадка. Всички спяха на матраци право върху пода. Роби, изглежда, спеше в стаята на майка си. Сред разпилените по пода мръсни дрехи се въргаляха и две-три играчки — евтини, пластмасови, прекалено прости за възрастта му. Но за своя най-голяма изненада Кей установи наличието на калъфки както на юргана, така и на възглавниците.

Долу, във всекидневната, Роби отново бе подел хленча си и блъскаше с юмруче по камарата кашони. Тери го наблюдаваше през полузатворени клепачи. Кей изтупа седалката на креслото си, преди да седне отново.

— Доколкото разбирам, Тери, участваш в метадоновата програма на клиниката „Белчапъл“, нали така?

— Мм — изрече сънливо Тери.

— Е, как е? Върви ли?

И Кей зачака със замръзнала във въздуха химикалка, като че отговорът не седеше пред очите й.

— Продължаваш ли да посещаваш клиниката, Тери?

— Мин’л’та сед’ца. В петък хо’я.

Роби блъскаше с юмручета по кашоните.

— Можеш ли да ми кажеш на каква доза метадон си?

— Сто и петнайсе м’лграма.

Кей ни най-малко не се изненада от това, че Тери помни дозата, но не и възрастта на дъщеря си.

— Мати е записала тук, че майка ти ти помага да се грижиш за Роби и Кристъл; това все още ли е така?

Роби се блъсна с цялото си твърдо, набито телце в кашоните и успя да разклати купчината.

— Внимавай, Роби — рече Кей, след което и Тери се обади:

— Внима’ай. — Първата проява на живост в мъртвия й досега глас.

Роби пак захвана да блъска с юмручета по кашоните; изглежда, му беше приятно да слуша глухото им бумкане.

— Тери, майка ти продължава ли да ти помага да се грижиш за Роби?

— Не майка, баба.

— Бабата на Роби ли?

— Мойта баба, ’начи. Ама нещо е… болна.

С химикалка в ръка, Кей отново огледа Роби. Нямаше вид на недохранван; личеше си, а и го беше усетила, докато го вдигаше полугол да му обърше дупето. Тениската му беше мръсна, но, надвесена отгоре му, бе установила с изненада, че косата му ухае на шампоан. Нямаше охлузвания по млечнобелите си ръчички и крачка, но все още ходеше с издути памперс гащи; а беше вече на три и половина.

— Дай д’ям — провикна се момченцето и нанесе последен, безрезултатен удар по кашона. — Дай д’ям.

— Зе’и си ’сквита — изфъфли Тери, но не помръдна.

Крясъците на Роби преминаха в шумни хлипове и писъци. Тери изобщо не направи опит да стане от креслото си. Шумът обаче не позволяваше да се разговаря с нея.

— Да му дам ли една? — провикна се Кей.

— Ъхъ.

Роби се шмугна покрай Кей в кухнята. Мръсотията там можеше да се сравни с онази в банята. Липсваше всякаква техника с изключение на хладилника, готварската печка и пералнята; около мивката имаше само купища мръсни чинии, втори препълнен пепелник, найлонови пазарски торбички и мухлясал хляб. Мръсният линолеум лепнеше по подметките на Кей. Кофата за боклук беше препълнена, а отгоре й се мъдреше едва балансираща кутия от пица.

— Там — сочеше Роби едно стенно шкафче, без изобщо да погледне Кей. — Там.

Количеството храна в шкафа надмина очакванията й: консерви, пакет бисквити, буркан нескафе. Извади от пакета две шоколадови бисквити и му ги подаде; той ги грабна и пак побягна — обратно при майка си.

— Харесва ли ти в градината, Роби? — попита го Кей.

Малкият седеше на пода, тъпчеше се с бисквитите и не пожела да й отговори.

— Ъхъ. Мно’о му х’ресва — намеси се поразсънилата се Тери. — Нали, Роби? Мно’о му х’ресва.

— Той кога за последно беше на градина, Тери?

— Последния път. Вчера.

— Вчера беше понеделник. Няма начин да е бил там — рече Кей, водейки си бележки. — Не му е ден за ходене.

— К’во?

— Питам за градината. Роби трябваше да е там днес. Искам да знам кога за последно е бил.

— Нали ти казах? Последния път.

Най-после беше поотворила по-широко очи. Тембърът й все още беше бездушен, но антагонизмът започваше да избива на повърхността.

— Ти да не си лесбо? — попита.

— Не съм — отвърна Кей и продължи да пише.

— Приличаш ми на лесбо — потвърди Тери.

Кей не спираше да пише.

— Сок! — изкрещя Роби с размазан по брадичката шоколад.

Този път обаче Кей не помръдна. След нова дълга пауза Тери успя да се изправи и със залитане излезе в коридора. Кей се пресегна и отвори капака на тенекиената кутия, която Тери бе махнала от креслото си, преди да седне. Вътре имаше спринцовка, топче мърляв памук, ръждясала лъжица и прашен найлонов плик. Пред погледа на Роби Кей затвори плътно капака. След известно далечно тракане, Тери се върна с порцеланова чашка сок, която тикна в ръцете на малкия.