Джоан Роулинг - Вакантен пост

Хауърд се доверяваше на здравия разум на своите съграждани, но се боеше от журналистическите похвати и от намесата на невежи филантропи. Възраженията му бяха и принципни, и лични: и до ден-днешен не можеше да забрави как внучката му ридаеше в обятията му с кървави ямки на мястото на избитите й зъби, а той се мъчеше да я утеши, че феята на зъбките щяла да й донесе тройна награда.

На втората сутрин след смъртта на съпруга си Мери Феърбрадър се събуди още в пет. Прекарала бе нощта в брачното ложе заедно с дванайсетгодишния им син Деклън, който се напъха, хлипайки, под завивките малко след полунощ. Мери се възползва от това, че вече беше заспал дълбоко, измъкна се и слезе в кухнята да се нареве на спокойствие. Всеки отминал час утежняваше скръбта й, понеже я отнасяше все по-далече от живия човек и понеже й загатваше лекичко за вечността, която ще й се наложи да прекара без него. За кой ли път се улавяше, че е забравила, поне за времетраенето на едно туптене на сърцето, че той си е отишъл завинаги и че няма как да се обърне към него за утеха.

След като сестра й и зет й слязоха да закусват, Мери взе мобифона на Бари, оттегли се в кабинета и се захвана да търси номерата на някои от безбройните му познати. Но не минаха и няколко минути, и телефонът зазвъня в ръката й.

— Ало? — измърмори тя.

— Добро утро! Търся Бари Феърбрадър, ако обичате. Казвам се Алисън Дженкинс и се обаждам от „Ярвил енд Дистрикт Газет“.

Бодрият глас на младата жена блъсна слуха й със силата на отвратително тържествен фанфарен вой — до такава степен, че лиши думите й от всякакъв смисъл.

— Моля?

— Алисън Дженкинс от „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Искам да разговарям с Бари Феърбрадър по повод статията му за „Фийлдс“.

— О? — промълви Мери.

— Не ни е дал никакви подробности за онова момиче, което описва в материала си. А ни се ще да я интервюираме. Кристъл Уидън май се казваше.

Всяка нейна дума зашлевяваше на Мери шамар. Но в изблик на нещо като перверзия, тя продължаваше да седи безмълвно на стария въртящ се стол на Бари под силещите се отгоре й удари.

— Ало? Чувате ли ме?

— Чувам ви — отвърна пресипнало Мери.

— Знам, че господин Феърбрадър силно би желал да присъства на интервюто ни с Кристъл, но изоставаме със сроковете…

— Няма да успее да присъства — прекъсна я Мери с глас, който взе да преминава в крясък. — Никога повече няма да говори нито за тоя проклет „Фийлдс“, нито за каквото и да било друго! Никога!

— Моля? — озадачи се младата жена насреща.

— Съпругът ми умря , не разбрахте ли? Не е между живите вече, така че „Фийлдс“ ще трябва да се оправя без него отсега нататък, ясно ли ви е?

Ръцете й така се разтрепериха, че мобифонът се изплъзна от пръстите й, та беше сигурна, че журналистката е чула накъсаните й хлипания през няколкото секунди преди да успее да прекъсне разговора. И едва тогава се сети, че всъщност Бари бе посветил почти целия си последен земен ден — денят на годишнината от сватбата им — на своята вманиаченост на тема „Фийлдс“ и Кристъл Уидън; гневът й изригна и тя така запокити мобифона, че събори от отсрещната стена рамката със снимката на четирите им деца. Избухна едновременно в писък и плач, при което сестра й и зет й се качиха на бегом до горе и нахлуха в стаята.

Отначало не успяваха да изтръгнат нищо повече от нея, освен „Тоя «Фийлдс»! Тоя проклет, проклет «Фийлдс»…“.

— Знам го. Двамата с Бари там израснахме — измърмори зет й, но спря с обясненията дотук, да не би случайно да раздуха още повече истерията й.

Работещата в „Социални грижи“ Кей Бодън и дъщеря й Гая се бяха пренесли от Лондон едва преди четири седмици и бяха най-най-новите жители на Пагфърд. Кей нямаше представа за спорната история на „Фийлдс“ — за нея това беше просто комплекс, в който живеят повечето й клиенти. А за Бари Феърбрадър знаеше само, че смъртта му бе предизвикала онази гадна сцена в кухнята, при която любовникът й Гавин бе побягнал и от нея, и от пържените й яйца, с което бе разбил всички надежди, създадени по-рано от любовните му ласки.

Кей прекара вторничната си обедна почивка в колата в една отбивка между Пагфърд и Ярвил: дъвчеше сандвич и преглеждаше купчина бележки. Една от колежките й се бе обадила, че поради силен стрес не може да дойде на работа, в пряк резултат от което прехвърлиха на Кей една трета от случаите й. Няколко минути преди един тя потегли към „Фийлдс“.