Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Само че тази, която й помага, не е майка й, доколкото разбирам. — Кей почваше да изпитва главобол от усилията си да разчете едрия разчекнат почерк на Мати. — Става дума за баба й, за прабабата на децата. Но и самата тя, изглежда, не е добре, понеже сутринта Тери спомена, че била болна. Така че, ако Тери е единствената, която сега се грижи…

— Дъщеря й е на шестнайсет — обади се Уна. — Основно тя се грижи за Роби.

— Явно не се справя кой знае колко добре — възрази Кей. — Сутринта го заварих в доста окаяно състояние.

Не че не бе виждала и далече по-ужасни неща: подутини и възпаления, дълбоки рани и изгаряния, почернели натъртвания; краста и гниди; бебета, зарязани върху покрити с кучешки изпражнения мокети; дечица, пълзящи със счупени крайници; веднъж дори (още й се явяваше в сънищата) дете, което страдащият от психоза баща бе държал заключено в шкаф в продължение на пет дни. Този случай поне бе стигнал до националните медии. За Роби Уидън най-голямата непосредствена опасност идеше от купчината тежки кашони във всекидневната на майка му, по която бе тръгнал да се катери, когато усети, че с това привлича изцяло вниманието на Кей. Преди да си тръгне, Кей ги бе пренаредила старателно на две по-ниски купчини. На Тери никак не й се понрави това, че й пипа кашоните; както не й се понрави и изказването на Кей, че следва да смени прогизналите памперс гащи на Роби. Нещо повече: Тери взе, че изпадна във все още леко неясен, но силно нецензурен гняв, в хода на който прати Кей да си ебе майката и да не й се вясва повече пред очите.

Мобифонът на Кей иззвъня. Беше главната лекуваща от клиниката на Тери.

— От сума ти дни ви търся — скастри я.

На Кей й бяха необходими няколко минути, за да поясни на жената, че не е Мати, но от това антагонизмът на другата не намаля особено.

— Тя продължава да се явява, но миналата седмица даде положителна проба. Ако още веднъж се повтори — край. Отсега имаме двайсет души, готови да заемат мястото й по програмата и евентуално да получат някаква изгода от това. На нея й е за трети път, ако трябва да съм точна.

Кей реши да не споменава, че Тери със сигурност бе употребила и днес сутринта.

— Случайно да ви се намира парацетамол? — обърна се Кей към Алекс и Уна, щом жената от клиниката изчерпа подробната си сводка за присъствието на Тери и липсата на напредък от нейна страна, след което затвори.

Кей прокара хапчетата против главобол с хладък чай, понеже нямаше сила да стане и да се завлече до охладителя за вода в коридора. В офиса бе ужасно задушно, радиаторът бе надут докрай. Когато навън взе да се здрачава, луминесцентното осветление над бюрото й се усили; придаде на купищата книжа ярък жълто-бял блясък; бръмчащите черни букви замаршируваха в безкрайни редици.

— Ти само гледай как много скоро и клиниката „Белчапъл“ ще спусне кепенците — каза Уна, която се беше обърнала с гръб към Кей и работеше на компютъра си. — Трябвало да се правят икономии. Един от лекуващите е на издръжка на съвета. Сградата пък е собственост на пагфърдската енория. Дочувам, че се канели да я поспретнат и да я дадат под наем на по-платежоспособен клиент. От години са й взели мерника на тая клиника.

Кей усещаше как слепоочието й тупти. Името на града, който отскоро бе станал неин дом, я натъжаваше. Без да се замисли дори за миг, стори онова, което се бе зарекла никога да не направи, след като той не й се обади предишната вечер: взе мобифона и набра номера на офиса на Гавин.

— „Едуард Колинс енд Ко“ — обади се женски глас на третото позвъняване.

В частния сектор ти вдигаха моментално, тъй като търсещият ги можеше да им донесе пари.

— Бихте ли ме свързали с Гавин Хюс, ако обичате? — каза Кей, вперила поглед в папката на Тери.

— Мога ли да знам кой го търси?

— Кей Бодън — отвърна Кей.

Не вдигна очи; не желаеше да засече погледа нито на Алекс, нито на Уна. Чакането й се стори безкрайно.

(Запознаха се в Лондон на рождения ден на брата на Гавин. Кей не познаваше никого от присъстващите на партито освен приятелката, която я бе завлякла със себе си за подкрепа. Гавин току-що бе скъсал с Лиза; бе леко подпийнал, но й се видя свестен, надежден и конвенционален — изобщо не отговаряше на типа мъже, по каквито Кей поначало си падаше. Изплакал й се бе по повод раздялата, после отидоха в апартамента й в Хакни. Струваше й се доста навит, поне докато поддържаха връзката си от разстояние — гостуваше й през уикендите, обаждаше й се редовно; но когато благодарение на нещо като истинско чудо тя успя да си намери работа в Ярвил, и то за по-ниска заплата, и обяви за продан апартамента в Хакни, той като че се поуплаши…)