Джоан Роулинг - Вакантен пост

Измъкнаха се от паркинга преди безплатните автобуси и тръгнаха през Ярвил, покрай грозните, порутени къщи на „Фийлдс“ и оттам — към детелината, която щеше да ги засили обратно към Пагфърд. Теса наблюдаваше Фатс в огледалото за обратно виждане. Беше се свил на задната седалка и блееше през прозореца, сякаш бе случайно попаднал стопаджия в автомобила на двама души, свързани най-случайно с него благодарение на шанса и близостта.

Колин изчака да стигнат до детелината и чак тогава попита:

— И къде беше днес в часовете по информатика?

Теса не можа да издържи и пак надникна в огледалото. Видя прозявката на сина си. Колкото и безкрайно да го отричаше пред Колин, и тя понякога имаше чувството, че Фатс води някаква мръсна, лична война с баща си, а училището играеше ролята на публика. Освен дето знаеше за сина си някои неща, за които никога нямаше да научи, ако не беше педагогически съветник: учениците й споменаваха разни работи, понякога неволно, понякога с отмъстителност.

Как гледате на това, че Фатс пуши, госпожо. Позволявате ли му да го прави и у дома?

Заключваше дълбоко в себе си тази малка съкровищница от тайно и неумишлено придобита плячка и не я споделяше нито със съпруга си, нито със сина си, независимо от това, колко й тежеше, колко я теглеше надолу.

— Ходих на разходка — отвърна спокойно Фатс. — Да поразмърдам пергелите.

Колин се усука на седалката си, за да изгледа Фатс, и опъна колана, крещейки му с допълнително ограничени и възпрепятствани от балтона и куфарчето жестикулации. Изтървеше ли нервите си, Колин започваше да говори все по-тънко и по-тънко, та сега гласът му направо стигаше до фалцет. Фатс обаче дума не продумваше, само оставяше нахалната му полуусмивчица да изкривява тънките му устни, докато баща му не взе да му крещи обидни думи — но обиди, които се притъпяваха от вродената неприязън на Колин към неприличните изрази и неловкостта, когато му се налагаше да прибягва до тях.

— Слушай бе, нахално, егоистично малко… лайнце — изпищя той, а Теса, чиито очи се бяха насълзили дотолкова, че почти не виждаше къде кара, бе убедена, че още рано утре сутринта Фатс ще имитира стеснителните, произнесени с фалцет епитети на Колин за радост на Андрю Прайс.

Госпожо, а виждали ли сте как страхотно имитира Фатс походката на Гнездото?

— Как смееш да ми отговаряш по този начин? Как смееш да бягаш от час? — крещеше и беснееше Колин, а Теса примигваше да прогони сълзите от очите си.

Сви към центъра на Пагфърд, прекоси площада, мина покрай гастронома „Молисън енд Лоу“, паметника на падналите във войните и „Черният прелат“; свърна вляво покрай „Архангел Михаил и Вси Светии“ по „Чърч Роу“ и се добра в крайна сметка до алеята към къщата им; през това време кресчендото на Колин бе стигнало до прегракнало скърцане, а по мокрите бузи на Теса личаха следи от сол. След като слязоха, Фатс, чиято физиономия не бе помръднала и на йота през пространната бащина обвинителна реч, отвори входната врата с личния си ключ и мързеливо се качи горе, без изобщо да се извърне назад.

Колин тръшна куфарчето си в тъмния коридор и се нахвърли върху Теса. Единствената светлинка идеше от витража над входната врата, чиито цветни стъкла хвърляха странни цветове по ядното му, закръглено плешиво теме — полукърваво, полупризрачно синьо.

— Сега разбираш ли? — крещеше и размахваше дългите си ръце. — Ясно ли ти става с какво си имам работа?

— Да — каза тя и награби шепа хартиени салфетки от кутията върху масичката в коридора и взе да попива лицето си и да си духа носа. — Ясно ми е.

— Ама изобщо не го вълнува на нас какво ни е! — заключи Колин и взе да ридае — мощни, раздиращи сухи напъни като от магарешка кашлица. Теса се втурна и го прегърна — малко над кръста, понеже, каквато си бе нисичка и трътлеста, по-високо не можеше да стигне. А той се преви и се вкопчи в нея, при което тя усети как целият трепери и как гръдният му кош се надига под палтото му.

След няколко минути нежно се отдръпна, отведе го в кухнята и му направи цял чайник с чай.

— Ще отида да занеса една касерола на Мери — каза Теса, след като известно време поседя при него да го гали по ръката. — Половината рода се е събрала у тях. И щом се върна, ще си легнем рано.

Той кимна и подсмръкна, а тя го целуна над слепоочието и чак след това се отправи към фризера. Когато се върна с тежкия, замръзнал кастрон, го завари все още на масата, обгърнал голямата чаша чай с длани и затворил очи.