Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Линията му е все още заета. Ще желаете ли да изчакате?

— Да, ако обичате — отвърна измъчено Кей.

(Ако нещата с Гавин не потръгнат… но няма начин да не потръгнат. Нали заради него се премести и си смени работата, дори дъщеря си откъсна от нормалната й среда. Нима щеше да й позволи подобна крачка, ако няма сериозни намерения? Няма начин да не е обмислил какви ще са последствията, ако скъсат: колко ужасно и неудобно ще е постоянно да се засичат в такова миниатюрно градче като Пагфърд.)

— Свързвам ви — обади се секретарката и надеждите на Кей се възродиха.

— Здрасти — каза Гавин. — Какво правиш?

— Добре съм — излъга Кей, понеже Алекс и Уна я подслушваха. — Твоят ден как е?

— Натоварен — рече Гавин. — А твоят?

— Да.

Зачака с плътно притисната до ухото слушалка, преструвайки се, че слуша какво й говори, заслушана в тишината.

— Чудех се дали няма да можем да се видим довечера — изплю най-сетне камъчето и й призля.

— Ъъ… май няма да мога — отвърна й.

Как може да не си сигурен? Какво си си уредил?

— Може да ми се наложи да отида до едно място… Става дума за Мери, жената на Бари. Покани ме да съм един от онези, които ще изнесат ковчега. Така че може да се наложи… Ще трябва да си изясня какво точно се иска от мен и така нататък.

Беше установила, че ако понякога просто си замълчеше и оставеше неадекватните му извинения да увиснат във въздуха, той се засрамваше и почваше да бие отбой.

— Подозирам обаче, че няма да трае много дълго — каза той. — Така че ще можем да се видим след това, ако държиш.

— Хубаво. Що не минеш покрай нас. Днес часовете в училището са до късно, нали знаеш?

— Ъъ… да, окей.

— В колко? — попита тя, да го принуди поне едно решение да вземе.

— Нямам представа… към девет, да речем?

След като той затвори, Кей продължи да притиска слушалката до ухото си още няколко секунди, след което каза, за сведение на Алекс и Уна:

— И аз. До довечера, любов моя.

В качеството й на педагогически съветник, Теса имаше много по-разтегливо работно време в сравнение със съпруга си. Обикновено изчакваше до края на часовете, за да прибере сина им у дома с нисана й, като оставяше Колин (когото тя — за разлика от целия останал свят, включително и почти всички родители, възприели навика от децата си — никога не наричаше Гнездото, макар да знаеше прекрасно прякора му) да ги последва след час-два с тойотата му. Днес обаче Колин изчака Теса на паркинга в четири и двайсет, когато учениците се заизсипваха през портала към родителските автомобили и безплатните училищни автобуси.

Небето беше студено железносиво, като обратната страна на щит. Буйният вятър вдигаше поли и вееше листата на недораслите дървета; беше зъл, леден вятър, който напипва слабите ти места — тилът и коленете — и те лишава от удобството да мечтаеш, да се поотеглиш поне мъничко от реалността. Теса успя да се скрие от него зад затворената врата на колата, но това не й попречи да се чувства ядосана и разстроена, все едно някой я беше блъснал, без да й се извини.

Настанилият се на предната седалка за пътника Колин, навирил смешно колене в тясната кола, сподели с Теса чутото двайсет минути по-рано от дошлия в кабинета му учител по информатика:

— … изобщо не се явил през двата слети часове. Решил да ми докладва незабавно. Та да се разчуе из учителската стая утре. Точно както му се ще — заключи бесен Колин, а Теса усети, че вече не става дума за учителя по информатика. — Както винаги, държи да ми покаже среден пръст.

Съпругът й бе побледнял от преумора, със сенки под зачервените му очи, а ръцете му потръпваха леко върху дръжката на куфарчето. Фини ръце, с едри кокалчета и дълги нежни пръсти, не особено различни от пръстите на сина им. Теса съвсем наскоро бе обърнала внимание и на двама им върху това сходство; но нито баща, нито син прояви и най-малката радост от мисълта, че помежду им има и най-незначителна физическа прилика.

— Според мен той не… — подхвана Теса, но Колин пак беше отворил уста:

— Което ще рече, че както всички останали, и той ще трябва да остане след часовете, а ти се кълна, че и у дома ще го накажа. Да видим дали ще му хареса. Да видим дали ще му е пак толкова весело. Като начало, ще го накажа една седмица никъде да не излиза и ще видим дали пак ще му е смешно.

Теса предпочете да прехапе езика си, вместо да отговори. Огледа морето облечени в черно и вървящи с приведени срещу вятъра глави ученици — зъзнещи, увивайки се в тънките си палтенца, плюейки кичурите коси от устата си. Розовобузест и притеснен седмокласник се озърташе за кола, която така и не беше пристигнала. Тълпата се раздели и из нея се появи Фатс, с отвята от слабото му лице коса, крачещ, както винаги, с дълги крачки и следван по петите от Арф Прайс, Понякога, под определен ъгъл, при определено осветление, бе лесно да се види как ще изглежда Фатс на стари години. От дълбините на преумората си Теса го възприе за миг като абсолютен непознат и й се стори невероятно това, че той се отделя и се насочва към нейната кола, поради което ще й се наложи да излезе пак на този хиперреален вятър, за да го пусне да се качи. Но в мига, в който стигна до тях и й пусна своята приличаща на гримаса усмивчица, пак се превърна изведнъж в момчето, което тя обича въпреки всичко, така че тя пак излезе, изправи се стоически срещу острия като бръснач вятър, а той се преви и се намъкна в колата при баща си, който изобщо не си направи труда да се помръдне.