Георги Ганев - Анатомия на плашилото

Бъзна се и си замина. На другия ден пак иде, ама с мене не приказва, ами с жената. И като почна тъй, все с нея се съветва, все на нея нарежда и говори, мен като че ли ме няма. За туй най-много ме беше яд и накрая го натиснах с ножицата.

Не можахме да мелим брашно с него бая време, а когато дойде оня от вестника, драсна два реда и ни сдави. Аз нали съм все първенец, пратили го за мене да пише. Разказах му какво-що и той ме пита има ли нещо, от което да се оплаквам. Има от какво да се жалвам, ама не му казах. Туй си е домашна работа, мисля, ако си имам разправия с човек, аз ще се оправям с него, защо с мастило да го черня. Викам му, добре я караме, всичко бива, но с работното облекло сме зле. Със своите си дрехи работим, а пък тука, както видиш, човек не може да не се оцапа.

Минаха две недели, и пристига зоотехникът, запенен, зъбите му като капан тракат, с око ако може да стреля — убит съм! Три-четири месеца не бяхме си проговаряли. Отдалеч познах, че сега ще си го наваксаме. Защото приказката е като водата: заприщваш, заприщваш и все някой ден ще ти събори савака.

Слиза от джипката, един найлонов чувал носи и го хвърли в краката ми. „Ти, вика, мандало на устата си да сложиш! Да не ги отваряш за щяло и нещяло, ами овцете само да навикваш с тях. Ето ти го работното облекло, дето много ти е притрябвало. За тая клевета и раирано може да облечеш, ама и то ще стане. От днеска а̀ съм те видял без тия дрехи, а съм ти дал пътя!“

Слушай бе, келеш, викам, ти на бай си Дико команди не можеш да издаваш! Недей да си мислиш, че като носиш все модерни палта с пагони и си заприличал на градска брантия, си станал голям началник! Ти не знаеш ли, че ние слагаме пагоните и ние ги махаме? Може много да си учил, обаче си редник в работата! Тука генералът на овцете съм аз и ако река, и генералска униформа ще нося! Според кодекса ти си длъжен да ми осигуриш дрехи, ама аз не съм длъжен да ги нося!

— Значи така попадна у тебе куртката на звероукротителя Рудолфо?

Ааа! Честно и почтено! Няма лъжа, няма измама! Че ние с него от деца сме израснали. Той ризата си от гърба сваляше заради мене. От първата жена имам момиче, Снежанка се казва. Та я оженихме за едно момче, дето все покрай цирковете се въртеше, че едвам го вкарахме в пътя. Добро момче, ама бедно! С една ризка си дойде от казармата, та го облякохме от главата до краката. Много му беше мерак музика да слуша. Какво да го правиш, купих му едно „Сони“ — осемстотин лева суха пара съм броил, за да си правят кефа младите. Пък от него, два пъти дето ме е водил на цирк, туй ми е файдата. На мене нищо не ми трябва! Да се уважават, да се слушат… Писмо имах скоро от моята — пише, че добре гледал овцете, много го хвалели. Напролет къща в селото се канел да вдига.

Та заведе ни една вечер Замфирчо на цирк и като ме видя Рудолфо, много се зарадва и вика: „Дико, ти ли си, твойта кожа черна!“ Прегърнахме се като братя. Още същата вечер ме кани на гости, че и такси ми извика да си ида. Голям приятел ми е!

След няколко дена идва Замфирчо и вика: „Много ти здраве от твоя човек! И армаган ти праща!“ Извади от чантата една червена дреха с лъскави работи — военно нещо, чак в Париж било правено. Като я облякох, и веднага заприличах на генерал. Сега, викам си, на оня, зоотехника де, ще му се пръсне жлъчката.

Че като тръгнаха да ме канят нашите хора по сватби и кръщенета, ама все като военен да съм облечен. Голямо тегло изтеглих с тая дреха. Кога е студено пак добре, ама грее ли слънце, напече ли малко и да се изпотя, и ме смъдва цялата кожа. Вечер като се прибера, и я свалям, мия се целия до кръста, а на другия ден като се облека, пак почва да сърби. Оня се святка като мокър кибрит, заканва се да ме уволни, но аз не я свалям. Даже и овцете взех да изкарвам с нея. Търпя и само чакам да дойде време да си отида у дома и да я махна. Голям инат трябва да си, за да изтърпиш такова нещо. Моята жена вика: „Дико, някакъв гад си хванал, щото на тебе много ти порасна работата, по вестниците те пишат, навсякъде се навираш и с много хора компания правиш!“

Взе тя свинска мас и сяра, че ги обърка и цяла седмица ме маза, дрехата през вряла вода прекара, ама пак не помага. Тогаз вика: „Щом и сярата не чисти, ти си вампирясал, магия са ти направили!“ Пък тя моята, от всичко разбира и взе да разваля магията. Разваля, разваля, облека ли се, и гадът веднага ме налазва. Виждам аз, че тя магия може да направи, но не може да развали, дигам се и отивам при гледачка. Хвърли ми едни карти и вика: „Пуст да останеш, на стари години що не си гледаш живота, ами любов си взел да въртиш! Любовна работа виждам тука, магия за любов са ти направили!“