Николай Хайтов - Магьосникът от Брезе

Наежен и посинял от яд, сприхавият Вичо заплаши глашатая за тая му самодейност, но бай Кръстю не трепна:

— Ако не изпратиш бригади да оберат памука, утре вечер ще бия барабана под прозорците на околийския комитет — заяви му той.

Вичо не посмя да поеме тоя риск и памукът беше светкавично обран.

За втори път се кръстосаха „шпагите“ на общинския глашатай и председателя на стопанството по въпроса за „номенклатурата“. Бай Кръстю от някое си време започна да произнася в своите обявления, не „текезесе“ както беше правилно, а „текесе“. Произнасяше го високо, демонстративно, с една иронична акцентовка, която не убягна от тънкия слух на себелюбивия Вичо:

— Бъркаш номенклатурата, мой човек… — Вичо имаше слабост към ефектните думици. — Някоя баба ти е избила комай предните зъби, та фъфлиш „текесе“ — укори го той, без да подозира, че влиза с двата крака в глашатайския капан.

— Я не бъркам, другарю председател — рече бай Кръстю, пъхна палката в поясока, отметна барабана на гърба и побара левия мустак с палеца на дясната ръка: — По-рано, докато бяхме трудово-кооперативно земеделско стопанство, никога не съм рекъл „текесе“, но гледам, че от някое време зарязахме земята и го ударихме на магазини, варници, тухларници… кариери… От трудово-земеделско станахме търговско-кооперативно спомагателно стопанство — „текесе“, както го и викам. Ей народа, нека съди… — кимна той към струпалите се на бърза ръка селяни.

За тия своеволия на барабанчика кметът се видя принуден да го мъмре, но и Вичо не остана „сух“ и беше заставен на годишното събрание да оправи „номенклатурата“.

Неравният двубой показа, че бай Кръстю не беше вече само вестоносец — ехо на шеметно избуялия живот, а и сам участвуваше в него с палките на своя барабан и самобитния хумор на импровизираните стихотворни опашчици като тези:

(Пауза)

Су-у-убщава се на бригадира, Митковия свато, да не мери мижешката!“

Тази пиперлия хроника се очакваше от бай Кръстювата аудитория с най-голям интерес. Не ще и дума, някои се поразсърдваха, но глашатаят продължаваше да изтрива мазните лекета със своя киселичък поетически оцет и редовно четеше наредбите и обявленията с акуратна стойка и грациозна артистичност, без да подозира, че това са последните му глашатайски дни.

Бедата връхлетя неочаквано. Случи се така, че при прокопаването на водопровода в Крушица работниците се натъкнаха на минерален извор. Съветът не закъсня да обяви селото за курорт, заедно с това започна и неговото коренно благоустрояване. Главната улица беше разширена и асфалтирана, на площада изникна циментов шадраван с едно издялано от камък клепоухо мече. А един петъчен ден работниците побиха и стълбовете за радиофикация. Бай Кръстю запомни тоя ден, защото точно в 11 часа председателят на съвета го извика в кабинета си и го уведоми, че е наредил да приготвят книжката му за пенсиониране… За в бъдеще новините щяха да се предават по радиоуредбата…

Сцената беше кратка. Председателят дори не забеляза навлажнените очи на стареца, който, без нищичко да каже, се обърна и си отиде, скрибуцайки с дървения крак, като че скимтеше сляпо куче. А и да искаше да каже — не би могъл: ударът беше така неочакван и тъй горчива нанесената му обида, че го задави.

От гребена на вълната, където се беше изкачил, бай Кръстю изведнъж падна сред спокойните, мъртвостудени пластове на житейското море, където ни вятър играеше, ни звезди се оглеждаха. Зашеметен от това падане, бившият глашатай доста време не излезе от дома си. Хората пошумяха, поприказваха, докато пролетната залисия ги повлече, и взеха да го позабравят. Но една вечер, изглежда, сърцето му не изтрая и той се яви откъм горната махала в своята ожулена абица — поизбелял и заслабнал, мина край общината, без да погледне, и седна на пейката пред новия шадраван. Слънцето се беше скрило зад Голи рид, на небето грееха зачервените от залеза облачни валма, а по земята пълзяха сенките, които предхождат вечерта.

Бай Кръстю не беше се още ръкувал както трябва с двама-трима свои акрани, не беше се добре наместил на свободното място край тях, когато фуниевидният високоговорител кихна и зазвуча встъпителният марш, позаглушен от „виелицата“ на обичайните смущения. След марша новата операторка обяви програмата и започна да предава съобщения на селсъвета.