Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Напротив.

— Някоя вечер, когато изглеждам по-нормално, ще можем да отидем заедно.

— Благодаря ви — каза Странд и пъхна билетите в джоба си. — Лесли много ще се зарадва.

— Чувствам се повече от удовлетворен.

Бяха стигнали пред Линкълн Сентър. Хейзън присви очи срещу него.

— Някак си сме загубили умението да строим обществени сгради хармонично — рече уморено той. — Въпреки това мястото е доста полезно. — Той погледна часовника си. — Е, трябва вече да се връщам в кантората.

— И в събота следобед ли работите?

— Това е любимото ми време от седмицата. В кантората няма никой, тихо е, телефонът не звъни, на бюрото ме чака цял куп документи, купувам си един сандвич и бутилка бира, свалям си сакото, разкопчавам яката на ризата си и се чувствам като момче, което учи за изпит, убедено, че ще го изкара. А вие какво правите в събота следобед?

— Боя се, че пролетно време като сега се отдавам на своя таен порок. Гледам бейзболни мачове на малкия портативен телевизор в спалнята, докато Лесли преподава уроците си във всекидневната. — Телевизорът беше подарък от Елинор, макар че Странд не сметна за нужно да казва това на Хейзън. — Много обичам да гледам как играят „Янките“ 18 18 Става дума за бейзболния отбор на град Ню Йорк. — Б.пр. . На млади години хич не ме биваше в спорта и предполагам, че като видя как Реги Джаксън напредва към плочката 19 19 Завършващата плочка в бейзбола, която представлява петоъгълник от гума. Тя е последният ъгъл, който трябва да бъде достигнат за спечелването на един „тур“. Победител е отборът, реализирал повече „турове“. — Б.пр. с цялата си решимост и мощ, някак успявам да почувствам какво значи да си опасен и талантлив и да знаеш, че милиони хора викат за теб или те мразят. — Той се засмя. — Лесли ми е въвела режим. Само по два мача на седмица.

Странд усети, че този човек, за когото удоволствието се изразяваше в това да се бъхти над купища правни документи в някаква празна канцелария, го гледа с любопитство, сякаш е попаднал на някакъв нов и непознат за него биологичен вид.

— Често ли ходите на стадиона?

— Рядко.

— Имам покана да се възползвам от ложата на собственика, когато поискам. Може някоя хубава събота следобед да забравя за кантората и да се измъкнем да гледаме един мач. Искате ли?

— Разбира се.

— Може би когато дойде „Бостън“. Ще видя програмата. А през зимата?

— Какво през зимата?

— Искам да попитам какво правите в събота през зимата.

— Ами — отвърна Странд — когато в Музея на модерното изкуство дават някой стар филм, който обичам, опитвам се да вляза да го гледам.

Хейзън удари с юмрук дланта на другата си ръка.

— Точно така. Музеят на модерното изкуство. Ето къде съм ви виждал. Филмът с Бъстър Кийтън 20 20 Джоузеф Франсис Кийтън (1895–1966) — известен американски комедиен актьор и филмов режисьор, прочут с немите си филми. — Б.пр. .

— Вие харесвате Бъстър Кийтън? — попита Странд с известно недоверие.

— Отбелязвам си неговите филми в програмата, която ми изпращат, и ако имам възможност, се измъквам да го гледам. — Хейзън се ухили, от което разноцветните петна по пребитото му лице промениха формата си. — Всеки, който не цени Бъстър Кийтън — каза той с престорена сериозност, — трябва да бъде лишен от право на глас. Гледам обаче да не пропускам и нито един филм на Гарбо. Тя ми напомня колко много са се влошили времената. Имахме богиня за идеал, а сега какво имаме? Някаква си сервитьорка Дорис Дей 21 21 Дорис Дей (1924) — много популярна американска певица от началото на 50-те години. — Б.пр. , онази Фосет 22 22 Сара Фосет-Мейджърс (1947) — американска телевизионна артистка от 70-те години. — Б.пр. . — Той отново погледна часовника си. — Обичам да спазвам програмата си. Всяка събота отивам в кантората точно в един. Ако закъснея с две минути, портиерът, който ме проверява долу, ще се обади в полицията. Ще си поговорим за красавиците от миналото друг път, надявам се. А ако пожелаете да видите някой мач на „Янките“, обадете ми се.

Стиснаха си ръце.

— Разходката беше много приятна — каза Хейзън. — Ако и двамата сме в града другата събота сутринта, може да я повторим.

— Аз ще си бъда в града — отвърна Странд.

— Ще ви се обадя. Приятно слушане на Берлиоз.

Странд проследи с поглед Хейзън, който пъргаво скочи в едно такси и едрата му фигура изпълни вратата.

Бъстър Кийтън, за бога. Когато таксито отмина, Странд извади плика от джоба си и погледна билетите. Бяха за пети ред. Прекрасните възможности на парите, помисли си той. Тръпнещ от задоволство, пъхна обратно билетите в джоба си и тръгна към къщи.