Ъруин Шоу - Хляб по водите

— По дяволите, Джоун — възкликна Джими, — баща ти още е собственик на половин Канзас, а майка ти има конюшня за състезателни коне.

— Аз съм безпризорна душевно — каза жената с достойнство — Затова публиката реагира с толкова чувство, когато пея. Аз пея за самотата на американската душа. — Тя се приближи до Странд, прегърна го грациозно и го целуна по челото. — Лека нощ, скъпи татко промълви и се изниза от стаята.

Странд се помъчи да стане от канапето. Джими се приближи, подаде му ръка и го издърпа.

— Какво беше всичко това? — попита Странд.

— Едно от представленията й — отговори Джими. — Никога не знаеш кое ще ти предложи. Безпризорното дете, грандамата, анархистката, момиченцето с панделка на кръста и неразбран говор, фаталната жена, майката земя… каквото и да си избере — каза той през смях, — всичко влиза в репертоара й. Не приемай сока от моркови толкова сериозно. Тя ме попита дали пиеш и аз й казах, че не, затова за една вечер стана маниачка на тема здраве. Следващия път, когато я видиш, по-скоро ще бъде кански пияна. Ако това й е нужно, за да може да пее като ангел, както пее наистина, тогава нищо друго не ти остава, освен да седиш и да се наслаждаваш на представлението. Да вървим да вечеряме, тате. Умирам от глад.

Ресторантът се намираше наблизо и те тръгнаха пеша. Докато вървяха, Странд попита Джими какво става със Соломон, но Джими вдигна рамене и отвърна, че било дълга история и щял да му я разкаже по време на вечерята.

Като се настаниха на масата, до която оберкелнерът ги заведе, Джими си поръча мартини. Странд знаеше, че на някои места Джими ще трябва да си покаже личната карта, за да му дадат да пие. Не и тук обаче. Странд поклати глава, когато Джими го запита дали иска нещо за пиене. От второто уиски, което бе изпил през онази вечер с трите писма, го беше заболяла главата и оттогава не бе близвал алкохол.

— Та — започна той, след като дадоха поръчката и Джими отпи от мартинито си — за какво говорихте с мистър Соломон?

Джими забарабани нетърпеливо по покривката.

— Нищо — отвърна той. — Криво му е, че го напускаме. Ще го преживее.

— Кои вие?

— Аз и Джоун. Договорът й изтече и тя получи по-добро предложение. На крайбрежието. Вторият й мъж притежава там музикална компания и те отново са в добри отношения. Това значи, че ще има много хляб. И за двамата. Два пъти повече, отколкото ми плащаше старият Соломон, и участие в играта, а това може да означава милиони с мадама като Джоуни. А тя не иска дори да мръдне без мен. И без това е била готова да напусне Хърби още преди аз да се появя…

— Той ми каза, че се е канел да я уволни. Преди твоето идване.

— Така ли? — рече нехайно Джими. — Кой знае защо, тя се спря на мен. Имаме еднакви вибрации. Не би изпяла и една гама без мое одобрение. Доброто й второ мъжле е младо и знае на какво са способни дечурлигата, а това е деветдесет и девет на сто от работата в днешно време. А не като стария Хърби. На него му е минало времето. Изпял си е песента, само дето не иска да си го признае.

— Той беше много добър към теб.

— От което само трупаше пари в банката. Нищо не му дължа. Да бъдеш благодарен в нашата работа, е все едно да пъхнеш нож в ръцете на някого и да му даваш уроци как да ти пререже гърлото. Харесвам стария козел, но бизнесът си е бизнес. — Джими си поръча второ мартини. — С Джоун ще работим със собствен почерк. Така ще получаваме цялата слава и признание, без да даваме нито цент. И сам ще си бъда господар. Няма да тичам нагоре-надолу като куриерче, щом Хърби реши, че иска сведения за някой нов кънтри певец в Нашвил или чак в Пеория. С мама можете да дойдете в Бевърли Хилс и да плувате в моя басейн.

Странд погледна сериозно сина си.

— Джими — рече той, — всичко това ми е странно, направо противно. Никога не съм предполагал, че ще кажа тези думи, но аз се срамувам от теб.

— Тате — отвърна Джими, без да се разсърди, — не всеки може да бъде рицар на Кръглата маса като теб. С Камелот 102 102 Легендарният английски град, където е било седалището на крал Артур. — Б.пр. е свършено, нищо че новината може да не е стигнала още до Дънбъри. По телефона спомена, че искаш да говориш за нещо с мен. Какво е то?

— Нищо — отговори късо Странд. — Отказах се. Исках да направиш нещо за мен. За семейството. Сега мисля, че съм сбъркал. — Той стана.

— Къде отиваш?

— Отивам си.

— Вечерята ти ще дойде всеки момент. Седни.

— Не съм гладен.

— Не искаш ли поне адреса ми в Калифорния?