Йожен Сю - Скитникът евреин

Без да отговори, Родин извади от мазния си дрипав портфейл едно писмо, подпечатано от двете страни, в което бяха написани няколко реда на латински.

След като го прочете, отец д’Егрини го доближи до устните си с уважение и страхопочитание, после се поклони ниско пред Родин и му върна писмото. Когато изправи глава, отецът беше почервенял от обида и срам. Макар да не бе свикнал на сляпо послушание и неизменно уважение към волята на Обществото, той усещаше горчилка и гняв за това, че ненадейно му бяха отнели властта. Но това не бе всичко. Макар че отдавна бе прекъснал всякаква интимна връзка с госпожа Сен-Дизие за него тя беше жена, но да изпита такова унижение пред една жена му се струваше още по-мъчително, тъй като въпреки че бе влязъл в Обществото, не се бе отказал напълно от светския си начин на живот. Освен всичко друго, вместо да изрази съжаление или да възнегодува за понижението му, княгинята поглеждаше Родин с любопитство и съпричастие. Като жена, която бе крайно честолюбива и винаги гледаше да има връзки с хора с високо положение, княгинята обичаше такива обрати и съвсем справедливо гледаше с нескрито любопитство и интерес този почти дрипав, мършав и до безобразие грозен човек, който доскоро бе по-нисък от тревата и по-тих от водата, а сега властвуваше над отец д’Егрини — благородник с изтънчени обноски, който допреди миг имаше влияние в Обществото. С тази постъпка Родин окончателно заличи отец д’Егрини в съзнанието на княгинята.

След като се отърси от първоначалното си смущение, макар че честолюбието му беше жестоко наранено, д’Егрини като човек от доброто общество, удвои учтивостта си към Родин, който внезапно бе станал негов началник. Но бившият секретар, неспособен да оцени деликатността му, се възгордя просташки с новото си положение не от желание да си върне за обидената гордост, а от осъзнаване на собствената си цена. Защото дългият му опит му бе показал колко по-ниско от него стои отец д’Егрини.

— Вие захвърлихте перото — каза отец д’Егрини на Родин с дълбоко уважение, — докато диктувах писмото до Рим. Ще имате ли добрината да ми кажете какво лошо видяхте в това?

— Веднага, — каза Родин с пискливия си гласец. — Отдавна виждам, че тази работа не е по силите ви, но се сдържах. Ала след всички грешки, не мога повече. Каква несъобразителност! Каква неспособност да избирате средствата, за да изведете нещата до добър край!

— Не разбирам обвиненията ви — отвърна тихо отец д’Егрини. — Ако не беше онова допълнение, щяхме да успеем. Нали и вие съдействувахте за мерките, които сега осъждате.

— Тогава вие заповядвахте, а аз изпълнявах. Малко остана да успеете, но заради средствата, които използувахте, и дори въпреки тях, след като бяха глупави и просташки…

— Много строго съдите, господине! — прекъсна го отец д’Егрини.

— Справедлив съм. Много ли ум се иска, за да затворите някого в една стая и да я заключите? Е, и какво още направихте? Разбира се, нищо! Какво стана с дъщерите на маршал Симон? В Лайпциг ги арестуваха, в Париж ги скриха в манастир. А с Адриана Кардовил? И нея затвориха. А с Голчо? И той е в затвора. А Джалма? Той пък е приспан от сънотворни билки. Само едно умно и много по-сигурно средство, защото въздействуваше нравствено, а не материално, беше използвано за отдалечаването на господин Харди. Колкото до останалите ви постъпки, какво може да каже човек! Всички са зле обмислени, несигурни и опасни. Защо? Защото бяха насилствени и защото на насилието се отговаря с насилие. Тогава тази борба престава да бъде борба между умни, способни и упорити хора, а се превръща в уличен побой. Как трябва да постъпваме? Въпреки че работим непрестанно, преди всичко трябва да показваме, че не съществуваме. А вие сметнахте за най-разумно да привлечете върху нас вниманието на всички, разгласявайки за нашето съществуване. И за още по-голяма дискретност, взехте, че привлякохте за съучастници стражарите, полицейските пристави и тъмничарите. Но това е истинско падение, господине! Всичко би могло да ви се прости единствено след бляскав успех, но успех няма!

— Господине, — каза много обидено отец д’Егрини, защото госпожа Сен-Дизие повече не можеше да крие изненадата си от оскърбителните думи на Родин и гледаше някогашния си любовник така, сякаш искаше да му каже: „Прав е“. — Много строго съдите. И въпреки уважението, което ви дължа, ще ви кажа, че не съм научен…

— Бога ми, има много неща, на които не сте научен! — прекъсна го рязко Родин. — Но ще се научите. Досега зле сте си представяли възможностите си. Но във вас живее един заядлив светски човек, който винаги е готов да избухне и да отнеме хладнокръвието, бистротата и проницателността на ума ви. Вие сте бил красив, жизнен и харесван офицер. Ходил сте по балове, по празненства, по веселби, по жени. Тези неща са ви изхабили наполовина. Отсега нататък винаги ще бъдете подчинен. Това сте вие! Никога няма да имате онова мъжество и присъствие на духа, което владее хората и събитията. Аз имам тези качества. И знаете ли защо? Защото изцяло съм отдаден на нашето Общество. Защото винаги съм бил грозен, мръсен и девствен. Да, девствен. В това се състои цялото ви мъжество.