Йожен Сю - Скитникът евреин

Като каза това, Родин иззвъня силно. Фарингея отстъпи. Появи се възрастен слуга с добродушно и кротко лице.

— Лапер, светете на господина — Родин посочи Фарингея. Удушвачът, уплашен от това спокойствие, се смути. — Какво чакате още, господине, искам да остана сам.

— Добре — отговори Фарингея, докато излизаше бавно заднишком. — Отхвърляте услугите ми, но внимавайте, защото утре ще бъде много късно.

Родин се поклони. Удушвачът излезе. Вратата се затвори зад него. Миг след това д’Егрини се показа на прага на близката стая. Беше пребледнял и смутен.

— Какво направихте! — каза той на Родин. — Чух всичко. За нещастие, сигурен съм, че той говореше истината. Индиецът е в неговите ръце, сега ще отиде при него…

— Не вярвам — отвърна смирено Родин, поклони се и пак придоби мрачен и покорен израз.

— Кой ще го спре да отиде при принца?

— Чуйте ме. Когато злодеят влезе тук, аз го познах и преди да започнем разговор, написах на Морок няколко реда, който беше на долния етаж, заедно с Голиат. Чакаха удобен момент да се появят пред Ваше Преподобие. По-късно, по време на разговора, когато ми донесоха отговора на Морок, който чакаше заповедите ми, му дадох нови наставления според променилите се обстоятелства.

— Каква полза от това, когато той напусна къщата!

— Ваше Преподобие, той излезе, но след като ми показа адреса, където е индиецът. Дори и да не бе го направил, щеше да попадне в ръцете на Морок и Голиат, които го чакаха на улицата, на две крачки от вратата. Но тогава пък нямаше да знаем къде е Джалма.

— Отново насилие! — каза недоволно д’Егрини.

— И на мен ми е мъчно, много мъчно… — отвърна Родин — но беше необходимо да се движим по приетата схема. Този човек трябва да бъде задържан за двадесет и четири часа.

— А после? Ако се оплаче?

— Разбойник като него няма да посмее да се оплаче. Освен това, той излезе свободно оттук. Когато го хванат, Морок и Голиат ще му завържат очите. Къщата има врата към улица „Vieille des-Ursius“. По това време по нея не минава никой. Ще го свалят в една изба на новата сграда и утре през нощта, в същия час, ще го пуснат отново със завързани очи. Колкото до индиеца, знам къде да го търсим, но трябва да изпратим при него някой верен човек. А ако дойде на себе си, има едно просто и безопасно средство да го задържим утре през целия ден далеч от улица „Свети Франц“.

Слугата с кроткото лице, който беше въвел и отвел Фарингея, почука тихо на вратата и влезе вътре. Той носеше в ръката си торба от еленова кожа, която подаде на Родин и му каза:

— Това донесе господин Морок, който влезе през улица „Vieille“.

Слугата излезе. Родин отвори торбата, показа на отец д’Егрини медальона и писмото на Жозюе и каза:

— Морок излезе способен и пъргав.

— Избегнахме още една опасност — въздъхна маркизът — но не е добре, че прибягваме до подобни средства.

— Сам си е виновен, че ни накара да ги използваме. Сега веднага трябва да изпратя някого при индиеца в гостилницата.

— Утре сутринта в седем часа ще заведете Гавриил на улица „Свети Франц“. Там ще разговарям с него. Най-сетне — добави д’Егрини — след много борби, страхове и трудности, само няколко часа ни делят от деня, който чакаме толкова дълго.

На влизане в улица „Сен-Жерве“ през улица „Доре“ в квартала „Маре“ по време на този разказ, човек попада пред една много висока стена, с почернели и оронени от времето камъни. Стената, която върви почти през цялата улица, служи за подпора на едно възвишение, върху което хвърляха сянка вековни дървета, извисяващи се над улицата повече от четиридесет стъпки. През гъстите клони на дърветата се виждаха каменният фронтон, островърхият покрив и големите тухлени комини на старовремска къща, чийто вход се намираше на улица „Свети Франц“ №3, недалеч от ъгъла с улица „Сен-Жерве“.

Нямаше по-тежко нещо от външния вид на къщата. От другата страна имаше висока стена с два-три реда прозорци, приличащи на бойници, и предпазени от здрави решетки. Входната врата, направена от дебели дъбови дъски, покрити с желязо, бе изпъстрена от главичките на множество дебели гвоздеи, чийто първоначален блясък се бе загубил под праха и ръждата, отгоре завършваше с дъгообразен свод, който с дебелите си стени, приличаше на арка. В широкото крило имаше втора малка вратичка, през която влизаше евреинът Самуил, пазачът на това мрачно жилище. Когато човек прекрачи прага, попадаше под свода, който образуваше постройка отгоре. В тази сграда живееше Самуил. Прозорците гледаха към широк вътрешен двор, който бе преграден с решетки, след които започваше градина. В средата й се издигаше двуетажна къща от дялан камък, толкова висока, че за да стигне човек до входната врата, която стоеше зазидана отпреди сто и петдесет години, трябваше да изкачи двадесет стъпала. На мястото на капаците на прозорците бяха сложени широки и дебели плочи от олово, много здраво захванати за камъка. За да не влиза никакъв въздух или светлина и за да не се допусне повреда отвън или отвътре, покривът също бе постлан с оловни плочи. Същото бе направено и с отворите на комините, които преди това бяха запушени и замазани. По същия начин бе запушен и чардакът, като остъклените му стени бяха покрити с някакви плочи, здраво запоени за покрива. По някаква странна прищявка, всяка от четирите оловни плочи, които покриваха лицето на чардака и отговаряха на четирите посоки на света, имаше седем малки кръгли дупчици във вид на кръст, който ясно личеше отвън. Навсякъде другаде оловните плочи бяха съвсем запушени. Благодарение на тези предпазни мерки и на здравото строителство, къщата имаше нужда само от малък външен ремонт. Вътрешността й, където не бе прониквал въздух сто и петдесет години, беше също толкова здрава, колкото, когато зазидаха къщата.