Йожен Сю - Скитникът евреин

От известно време Родин, който имаше навик да гризе ноктите си, когато го мъчи скрита ярост, вършеше това, докато звънецът в стаята иззвъня три пъти по специален начин. Родин се престори, че не го чува и изведнъж в малките му змийски очи светна радост. Той взе едно перо от писалището, дълго време мачка брадата си, преструвайки се, че мисли върху онова, което му каза Фарингея. Най-накрая хвърли обратно перото и се обърна към метиса с дълбоко презрение:

— Какво си мислите, господине! Да не би да искате хората да се подиграват с вашите истории? Идвате в един дом и започвате да се хвалите, че сте откраднали писма, един сте удушил, а друг упоил с отровни билки. Това е сън, господине! Изслушах ви до края, за да видя докъде ще стигнете. Само чудовищен престъпник може да се хвали с такива дела. Но аз вярвам, че те са само във вашето въображение.

Родин изрече тези думи разпалено. После се изправи и бавно приближи до камината. В началото Фарингея го гледаше мълчаливо, но след миг започна мрачно и злокобно.

— Внимавай, братко… Не ме карай да доказвам, че говоря истината.

— Оставете, господине! Трябва да идвате от онзи свят, за да мислите, че така лесно можете да излъжете един французин с измишльотини. Може би наистина сте смел като лъв, но да сте хитър като змия, едва ли. Имаме писмо от господин Жозюе, което можело да ми навреди. Принц Джалма бил приспан, това служело на моите планове и само вие сте могли да го свестите. Най-накрая казвате, че можете да попречите на интересите ми и не се замисляте, че на мен ми трябва да спечеля само двадесет и четири часа. Пристигате от Индия в Париж, чужденец сте и никой не ви познава. Мислите, че съм престъпник като вас, защото ме наричате брат и не допускате, че сте в ръцете ми, че улицата е пуста, че тази къща е отдалечена, че веднага мога да повикам хора, които да ви завържат, нищо, че сте удушвач. И то само ако подръпна този звънец — добави Родин и хвана шнура в ръката си, но продължи с хитра усмивка, като видя уплахата и изненадата на Фарингея. — Не се страхувайте! Ако исках да постъпя така, щях ли да ви го кажа? Ако ви завържат и ви държат затворен двадесет и четири часа, с какво ще ми навредите? Няма ли да ми бъде лесно да взема тогава писмото на Жозюе и медальона на Джалма. А той, както е упоен до утре вечер, няма да ме безпокои? Заплахите ви са несъстоятелни, защото се основават върху лъжа. Защото Джалма не е тук и не във вашите ръце. Излизайте оттук и друг път, когато искате да лъжете, потърсете друг човек.

Фарингея не помръдна — всичко, което чу, му се стори вероятно и възможно: Родин можеше да го залови, да вземе писмото и медальона, да го затвори и да не събуди Джалма. И все пак му казваше да си върви. Метисът се замисли какви са причините за такова поведение и реши, че Родин, при всичките доказателства, които му даде, още не вярваше. Родин играеше тази игра смело и хитро и макар да се показваше ядосан, със свито сърце поглеждаше крадешком към удушвача. Фарингея, убеден, че е разкрил причината за поведението на Родин, продължи:

— Ще изляза, но да ви кажа още една дума. Мислите, че ви лъжа.

— Уверен съм, че ми разказвахте басни. Изгубих много време да ви изслушам, оставете останалите. Късно е вече, бъдете добър да ме оставите сам.

— Както разбирам, вие сте човек, от когото не трябва нищо да се крие — каза Фарингея. — Сега мога да разчитам само на милостта и презрението на Джалма. Като познавам характера му, как да му кажа „Дайте ми много пари, защото можех да ви предам, но не го направих“. Двадесет пъти съм могъл да го убия, но още не е настъпил неговият час. А за да го дочакам, както да дочакам и други зловещи часове, ми трябват пари, много пари… Само вие можете да ми ги дадете, да ми платите за Джалма, защото само вие имате полза от това. Не искате да ме слушате, защото мислите, че лъжа? Ето, тук записах името на гостилницата. Изпратете някого да провери дали е истина това, което казвам. Но наградата за моето предателство ще бъде много голяма. Казах ви, ще искам много пари — той показа на Родин записания адрес. Родин, който следеше всяко негово движение, се престори на дълбоко замислен, и нищо не отвърна. — Ето, вземете адреса и проверете дали ви лъжа.

— Наистина, господине! — Родин хвърли бърз поглед към адреса и го прочете, след което блъсна ръката му. — Нахалството ви ме изненадва. Повтарям ви, че не искам да имам нищо общо с вас. За последен път ви казвам да напуснете. Не знам какъв е този принц Джалма. Казвате, че можете да ми навредите. Не се притеснявайте, навредете ми, но, за Бога, излезте оттук.