Йожен Сю - Скитникът евреин

— Писмото, което се отнася до принц Джалма ли? — попита метисът.

— Не зная съдържанието на писмото — остана спокоен Родин — и не мога да ви отговоря. Настоявам да ми го дадете или да напуснете.

— След малко, братко, ще ме молите да остана. Преди малко ви споменах за отравяне, защото бяхте изпратили в двореца Кардовил един лекар, който да отрови принц Джалма. От писмата на Жозюе добре знам, че имате интерес утре принцът да не бъде тук. Сега разбирате ли ме?

— Нямам какво да ви отговоря.

Двукратно почукване на вратата прекъсна разговора.

— Занесох писмото — докладва слугата, като влезе и се поклони. — Ето и отговора.

Родин кимна извинително на Фарингея, прочете писмото, написа няколко думи под отговора, който получи, подаде го на слугата и му нареди да бъде изпратено на същия човек.

— Мога ли да продължа? — попита Фарингея, след като слугата напусна стаята. Родин се съгласи. — Преди няколко дни, когато принцът, макар и ранен, се готвеше по мой съвет да тръгне за Париж, пристигна една карета с дарове за Джалма, изпратени от непознат приятел. Освен пратеника на този приятел, в каретата беше и един доктор, когото сте изпратили да лекува Джалма и да го придружи до Париж. Джалма тръгна вчера. Докторът каза, че раната на принца ще се възпали, ако той не лежи през целия път и така се отърва от пратеника, който се върна сам. Докторът се опита да премахне и мен, но Джалма не се съгласи и тръгнахме заедно — докторът, принцът и аз. Снощи преполовихме пътя и докторът каза да пренощуваме в гостилницата и че ще стигнем в Париж за тази вечер, тъй като принцът бе казал, че на 12 февруари вечерта трябва да е в Париж. От писмото на Жозюе аз знаех колко важно е за вас Джалма да не е тук на 13 февруари. Усъмних се и попитах доктора дали ви познава, който ми отговори със заекване и това засили съмнението ми. В гостилницата, докато докторът бе при Джалма, аз влязох в стаята му и разгледах една кутия, пълна с шишенца, които той бе донесъл със себе си. В едното имаше опиум… И се сетих…

— Какво се сетихте, господине?

— Преди да тръгнем, когато казваше, че из пътя раната на Джалма може да се влоши, докторът каза: „Добре е да вземете утре по път едно успокоително питие, което ще приготвя. Ще го приготвя вечерта, за да е готово за утре в колата“. Сиреч днес принцът щеше да изпие питието надвечер и бързо щеше да заспи дълбок сън. Докторът щеше да се обезпокои и да нареди да спрем да прекараме нощта в някоя гостилница и така принцът щеше да се успи. Такъв беше планът ви. Поисках да се възползувам и успях.

— Всичко, което говорите, господине, — каза Родин, който гризеше ноктите си — ми звучи на еврейски.

— Сигурно, защото не говоря добре езика ви. Но ми отговорете, знаете ли какво означава аррай моу?

— Не.

— Жалко. Това е прекрасно растение от остров Ява, където виреят много отровни растения.

— Какво ме интересува! — отвърна рязко Родин, който едва успяваше да прикрие притеснението си.

— Интересува ви и то много. Ние, синовете на Бохвания, никога не проливаме кръв — продължи Фарингея. — Преди да метнем примката около врата на нашите жертви, ги чакаме да заспят. Когато не са заспали, приспиваме ги, колкото е необходимо — много сме изкусни в работата си. Нито змията е по-хитра, нито лъвът по-смел от нас. Аррай-моу е много ситен прах. Ако малко смръкне заспалия, или ако му се сложи в лулата, докато е буден, жертвата може да се приспи и никой да не я събуди. Ако се страхуваш да не я приспиш завинаги, даваш й да смръкне няколко пъти, докато спи и сънят й трае толкова, колкото може да изтърпи човек без храна и вода. Някъде около тридесет-четиридесет часа. Вижте колко груб е опиумът в сравнение с това божествено биле… Бях донесъл малко от него, но не бях забравил и противоотровата.

— Така ли? И противоотрова ли има? — пророни Родин.

— Разбира се! Както има и хора, които са противоположност на онова, което сме ние, братко на доброто дело… Жителите на Ява наричат сока от този корен тубоа. Той разпръсва упойването от аррай-моу, както слънцето облаците. Снощи, уверен в плановете на вашия пратеник, го изчаках да заспи и му дадох да вдъхне такава доза, че и сега сигурно продължава да спи…

— Нещастнико! — извика Родин уплашено, защото това бе голям удар върху плановете му. — Може да отровите доктора!

— Както и той щеше да отрови Джалма. Ние тръгнахме сутринта, а вашия доктор оставихме заспал в гостилницата. В каретата Джалма пушеше като истински индиец. Аз размесих в тютюна му малко от праха и това го упои. Новата доза, която смръкна от лулата си, го приспа и сега се намира в гостилницата, в която се настанихме. Сега, братко, от мен зависи дали да оставя Джалма да спи до утре вечер или веднага да се събуди. Ако изпълните желанието ми, той утре няма да е на улица „Свети Франц“ №3. — Като изрече това, Фарингея извади от джоба си медальона на Джалма, показа го на Родин и каза: — Както виждате, говоря истината. Докато спеше, взех медальона — единственото, което показва къде трябва да бъде утре. И така, завършвам с онова, което започнах: дойдох да ви искам нещо голямо.