Йожен Сю - Скитникът евреин

Мисля, че жертвата, която правя за моя приятел не е голяма, но дори и да е така, пак няма да съжалявам, защото престоят ми тук е необходим за този, когото имам като брат.

И така, моля ви да отидете при отварянето на тази къща. Имайте добрината да ми напишете в Ница как е приключила работата. Франсоа Харди.“

— Не е много важно дали бащата на генерал Симон ще присъствува, но все пак е по-добре ако утре го няма там — каза отец д’Егрини. — Харди е далеч, сега остава само младият индийски принц. Умно постъпиха, като оставиха господин Норвал да тръгне с даровете, които госпожица Кардовил изпраща на този принц. Докторът, който придружава Норвал и когото е избрал господин Баление, няма да предизвика никакво подозрение.

— Така е — каза Родин. — Писмото от вчера ни уверява в това.

— Значи няма какво да се боим и от принца — каза отец д’Егрини. — Всичко се развива добре.

— Гавриил отново поиска сутринта писмено разрешение от Ваше Преподобие, което прави от три дни, защото иска да разговаря с вас. Обиден е от строгото наказание, което му наложиха преди пет дни, да не напуска дома.

— Утре, когато го заведем на улица „Свети Франц“, ще го оставя да ми говори, тогава ще е подходящо… И така, нито един от потомците на този род, чието присъствие може да провали плановете ни, няма да бъде утре преди обед там. Само Гавриил. И най-накрая ще постигнем целта си.

В това време на вратата се почука два пъти и отец д’Егрини спря да говори. В стаята влезе стар слуга, облечен в черни дрехи и съобщи, че е пристигнал човек, който търси господин Родин по спешна работа.

— Името му?

— Не го каза, но съобщи, че го изпраща господин Жозюе, търговец от остров Ява.

Отец д’Егрини и Родин се спогледаха почти уплашени.

— Вижте какво иска — каза неспокойно д’Егрини, след което се обърна към слугата: — Кажи му да влезе.

Д’Егрини направи знак на Родин и се измъкна през една странична врата.

Малко след това Фарингея, някогашният ръководител на сектата на Удушвачите, се показа пред Родин, когото веднага позна, тъй като го бе виждал в двореца Кардовил. Родин настръхна, но не показа, че го е познал. Все така приведен над писалището си, той се преструваше, че не вижда Фарингея и бързо пишеше в една книга, разтворена пред него…

— Господине — обади се слугата, учуден от мълчанието на Родин. — Ето го човека.

Родин сгъна писъмцето, което надраска набързо, подаде го на слугата и нареди:

— Занеси това писмо на посочения адрес и ми донеси отговор.

Слугата се поклони и излезе. Тогава Родин, без да се изправи, впи малките си змийски очи във Фарингея и каза учтиво:

— Господине, с кого имам честта да говоря?

Фарингея, както вече казахме, бе роден в Индия, но бе пътувал много и беше посетил доста европейски кантори в различни части на Азия. Той говореше добре английски и френски, беше остроумен и просветен. Вместо да отговори на въпроса, той погледна проницателно Родин, който предчувствуваше, че пристигането на Фарингея има някаква пряка или косвена връзка със съдбата на Джалма и затова престорено хладнокръвно повтори:

— С кого имам честта, господине, да говоря?

— Не ме ли познавате? — пристъпи към него Фарингея.

— Струва ми се, че не съм имал честта — отговори студено Родин.

— Аз пък ви познах. Видях ви в двореца Кардовил в деня на корабокрушението.

— В двореца Кардовил? Възможно е. Наистина бях там след корабокрушението.

— Тогава ви повиках по име, вие попитахме какво искам, а аз ви отговорих: „Сега, братко, нищо, но друг път… много неща“. Сега времето дойде да ви ги поискам.

— Скъпи господине — продължи хладнокръвно Родин — преди да продължим този неясен разговор, искам да разбера с кого имам чест да разговарям. Вие влязохте тук под предлог, че ви е изпратил господин Жозюе Ван Даел, уважаван търговец в Батавия и…

— Познавате ли почерка на господин Жозюе?

— Много добре.

— Тогава погледнете… — Метисът извади от джобовете си (той бе облечен доста скромно и по европейски) дългото писмо, което бе взел от Махал, явският контрабандист, след като го бе удушил край пристанището на Батавия и поднесе пред очите на Родин този документ, като продължаваше да го стиска в ръката си.

— Писмото наистина е от господин Жозюе — каза Родин, като понечи да го вземе, но Фарингея бързо го пъхна пак в джоба. — Но позволете да ви кажа, скъпи господине, че доста странно изпълнявате поръченията си. Писмото е за мен, господин Жозюе ви го е поверил и вие трябваше…