Йожен Сю - Скитникът евреин

Родин, облечен винаги в дрипи, винаги мръсен, седеше зад писалището си, верен на своята секретарска длъжност, зад която, както разбрахме, се криеше друга, много по-важна, а именно длъжността socius, която според правилата на Обществото се състои в това, да не се откъсва от настоятеля си, да наблюдава и най-дребните му работи и впечатления и да съобщава за тях в Рим.

Макар и Родин обикновено да бе безстрастен, сега бе неспокоен и замислен. Той отвръщаше кротко на заповедите и въпросите на отец д’Егрини, който бе пристигнал преди малко.

— Случи ли се нещо ново, докато ме нямаше? — попита. — Докладите благоприятни ли са?

— Напълно. Но преди да ги прочета, преподобни отче, трябва да ви кажа, че от два дни тук се намира Морок.

— Морок! — учуди се д’Егрини. — Доколкото си спомням, той има заповед от Фрибург да тръгне на юг, след като напусне Германия и Швейцария. В Ним, в Авиньон, сега можеше да бъде много полезен, защото протестантите се вълнуват и има опасност от реакция против католиците.

— Не знам дали е имал особени причини да промени плановете за пътуването си. Колкото за останалите причини, каза, че щял да даде тук няколко представления.

— Как така!

— Когато минавал през Лион, един управител на театър наел него и зверовете му за театъра в Порт-Сент-Мартен на много висока цена. Сторило му се неблагоразумно да откаже.

— Да, но с разпространението на книжките, с продажбата на броеници и икони, както и с влиянието, което навярно щеше да постигне върху набожното и недотам просветено население на юг и в Бретан, той можеше да донесе по-голяма полза, отколкото ако е в Париж.

— Той се намира долу заедно с един великан, който го придружава винаги. Като някогашен слуга на Ваше Преподобие, Морок се надява да получи честта да ви целуне ръка още тази вечер…

— Не, не… Вие знаете какво трябва да се свърши сега. Заминаха ли на улица „Свети Франц“?

— Да. Старият пазач евреин казал, че нотариусът го е предупредил. Заранта, в шест часа, зидарите ще срутят замазаната стена и за пръв път след сто и петдесет години тази къща ще се отвори.

Отец д’Егрини постоя замислен и каза на Родин:

— В навечерието на такъв важен ден нищо не трябва да се пропуска, всичко трябва да се припомни. Припомнете ми пак бележката на Ренепон, която е запазена от век и половина в документите на Обществото.

Секретарят отвори един шкаф, взе бележката и зачете:

— Днес, 19 февруари 1682 година, преподобният отец Александър Бурдон изпрати тези думи за сведение, като отбеляза отстрани: „Особено важно за в бъдеще“. „От изповедта на един умиращ се научи много голяма тайна. Господин Марий Ренепон, един от най-буйните и опасни водачи на протестантството, един от най-големите неприятели на нашето Общество, би влязъл в лоното на нашата Църква с едничката цел да отърве имотите си от присвояване, заради осъдителното му поведение. Различни хора от Обществото доставиха доказателства, и понеже посвещаването на господин Ренепон не беше искрено, а криеше светотатствена измама, имотите му, понеже вече беше считан за вероотстъпник, бяха присвоени от Негово Величество, нашия император Людовик XIV, а споменатият господин Ренепон, осъден на вечна каторга.“

(Людовик XIV Велики наказваше с вечна каторга онези протестанти, които след посвещението си, направено най-често насила, се връщаха пак в първата си вяра. Протестантите, които въпреки строгостта на законите оставаха във Франция, нямаха право да бъдат погребвани, а бяха хвърляни на животните).

Това се случи и със споменатия господин Ренепон.

След всичко това преминаваме към тайната, която е най-важна за бъдещето и интересите на нашето Общество.

Негово Величество Людовик XIV в своята бащина добрина към Църквата и особено към нашето Общество, ни бе възнаградил за това, че спомогнахме да се разбере, че Ренепон е вероотстъпник и да се ползуваме от конфискацията. Напоследък научихме, че от конфискацията, а следователно от Обществото, са били отнети една къща в Париж на улица „Свети Франц“ №3 и част от сто и петдесетте хиляди златни франка. Къщата била отстъпена на един приятел на Ренепон. Много добър католик и за нещастие не може да се действува срещу него. Тази къща, благодарение на споразумението и според последното желание на Ренепон, е била запечатана и ще се отвори след век и половина.

Колкото до сто и петдесетте хиляди франка, за нещастие те бяха предадени на непознати досега хора с единствената цел след изтичането на този срок да бъдат разпределени между потомците на Ренепон, доколкото ще ги има тогава. Количеството дотогава ще се е увеличило и ще възлиза на четиридесет или на петдесет милиона франка.