Йожен Сю - Скитникът евреин

По неизвестни причини, но които са записани в завещанието, скрил от роднините си, прогонени от указите против протестантите мястото, където е дал тези пари. Но той е поръчал и на роднините си да предават от поколение на поколение поръчението потомците на рода да се срещнат в Париж след сто и петдесет години на улица „Свети Франц“, на 13 февруари 1832 г. И за да не се забрави тази поръка, той заръчал на един човек, чиято професия е неизвестна, но са налице отличителните му черти, да направи бронзови медальони, върху които е изписано желанието му, и да се раздадат на всеки от семейството. Тази мярка е била толкова необходима, че също по неизвестна причина наследниците са задължени да бъдат на посоченото място в указания ден преди обед лично, а не чрез пълномощници, иначе ще бъдат изключени от делбата.

Непознатият човек, който тръгна да раздава медальоните на членовете от рода Ренепон, е мъж между тридесет — тридесет и пет години, с гордо лице и висок ръст. Веждите му са черни, гъсти, странно сключени и се казва Йосиф. Има съмнения, че той е деен и опасен проповедник на републиканците и протестантите от Седемте съединени държави.

— Може да се направи изводът, че този вероотстъпник е нанесъл загуба, която ние трябва да покрием ако не днес, то в бъдеще. Нашето Общество, за най-голяма слава на Светия Отец, е вечно и благодарение на контактите, които имаме в целия свят, лесно можем да следим потомството на Ренепон, да не го изпускаме от очи, така че когато след сто и петдесет години започне подялбата на това огромно богатство, нашето Общество да може да го завладее с позволени и непозволени средства, дори с измама и насилие. Защото нашето Общество не е задължено да постъпва по друг начин с бъдещите присвоители на богатството, което ни открадна безчестният и светотатствен вероотстъпник… И защото е редно да защитаваме, да запазим и върнем обратно богатството с всички средства, които ни дава Господ. Следователно докато не ни се върне всичко, потомството на Ренепон ще бъде осъдено и преследвано като проклето потомство на този Каин вероотстъпник и ще е правилно Обществото да знае какво става непрекъснато с него. Затова, от днес нататък, е необходимо всяка година да се проверява положението на членовете на този род.

— Следва — Родин прекъсна за миг четенето и се обърна към д’Егрини — изложение на положението, в което се е намирал този род от 1682 година до днес. Няма смисъл да го чета.

— Да — съгласи се д’Егрини и след малко добави тържествено и гордо. — Колко велика е силата на Обществото, която се основава на преданието и на вечността. Благодарение на това изложение, родът е бил следен век и половина по цялото земно кълбо. Най-накрая утре ще си вземем богатството, което за сто и петдесет години се е увеличило. Да, ще успеем, защото ми се струва, че предвидих всички случайности… Безпокои ме само едно и това са сведенията, които не успяхме да получим от пазача на къщата на улица „Свети Франц“. Какво излезе от втория опит?

— Както и преди, старият евреин не каза нищо. И той, и жена му са глупави като деца.

— Като си помисля, — каза д’Егрини — че от век и половина тази къща се охранява и пазенето й се предава от поколение на поколение и те не знаят.

— Както видяхте — отвърна Родин — от бележките по този въпрос, Обществото следи тази работа от 1682 г. То се е опитвало да придобие по-пълни сведения, които отец Бурдон не е успял да даде, но тия евреи-пазачи винаги са мълчали и по това може да се заключи, че не са знаели нищо.

— Тъкмо това ми се струва невъзможно, защото прадядото на всички тези Самуиловци е присъствувал на заключването на тази къща преди век и половина. Според документите, той е бил най-верният човек на Ренепон. Не е възможно да не са му казани много неща, които са се предавали на потомството му.

— Може ли да направя малка забележка? — попита Родин и след като д’Егрини кимна, продължи: — Преди много години ние се уверихме от изповедта на един човек, че парите си стоят и са се увеличили. Известно ли е количеството на това наследство, което вероятно не знаят и наследниците на Ренепон?

— Да — отговори д’Егрини — човекът, който е съобщил това на изповедника си, заслужава доверие. Дори напоследък го е потвърдил, но не пожела да каже в чии ръце се намира богатството, само потвърдил, че е поверено на много сигурен човек.

— Тогава ние знаем, най-важното.

— А каква е гаранцията, че този човек, въпреки верността, която му приписват, ще се появи утре? Ето какво ме притеснява. Толкова е голям интересът ни, че последствията от успеха ще бъдат неизчислими. В края на краищата, направихме всичко, което бе възможно да направим — той потърси потвърждение от събеседника си, но Родин не отговори нищо. Абатът се зачуди: — Не сте ли на същото мнение? Можеше ли да се направи нещо повече? Ако мислите, че има още възможности, кажете. След като отстранихме всички наследници и ако утре на улица „Свети Франц“ се появи само Гавриил, няма ли да бъде той единственият представител на този род, а следователно и единственият наследник на това неизчислимо богатство? Впрочем, според правилата ни и неговия отказ, не той, а Обществото ще бъде собственик. Можехме ли да постъпим по-добре или по друг начин? Кажете откровено.