Йожен Сю - Скитникът евреин

— Върви бързо, аз ще огледам прозорците.

Агрикол се спусна към вратата, а Дагоберт към прозорците на първия етаж. Те бяха четири, като на двата нямаше решетки. Не беше високо и той прецени, че ако го чуеха, можеха да завържат чаршаф и да се спуснат по него, както направиха, когато избягаха от гостилницата „Белият сокол“. Но най-напред трябваше да разбере в коя стая живее тя. Дагоберт помисли, че може да разбере от една от сестрите, които живееха на долния етаж, но не знаеше на кой от четирите прозореца да почука.

— Вятърът е затворил вратата — каза Агрикол като се върна — Сега я подпрях с камък, но трябва да побързаме.

— Как да познаем прозорците на децата? — попита Дагоберт — Дали да не опитаме напосоки. Трябва да рискуваме. Ще извикам имената им — както са отчаяни, едва ли спят, и веднага ще ни чуят. Могат да използуват чаршафа, като го завържат за решетката на горния прозорец и след няколко минути ще бъдат в прегръдките ни.

— Но ако извикаш силно, ако ни чуят, всичко е загубено…

— Докато извикат стражата, докато отключат вратите, можем да стигнем до булеварда и да се спасим. А ако се появят само двама, ще ги спрем ние със Сърдитко. През това време ти ще избягаш с момичетата.

— Има още едно сигурно средство — спомни си Агрикол. — Както каза Гърбавото, госпожица Кардовил е разговаряла с Роз и Бланш със знаци. Значи тя знае къде се намират те…

— Да… Тогава да намерим къде е тя! Но как?

— Гърбавото ми разказа. Над прозореца на госпожица Кардовил имало нещо като навес.

— Да тръгваме веднага. Можем да строшим един дъсчен прозорец. Нали лостът е в теб?

Малко по-късно те стигнаха до преградата, Агрикол откърти три дъски и направи възможност да се промушат.

— Стой тук, татко — каза той и влезе в градината на Баление.

Прозорецът, за който разказа Гърбавото, се разпознаваше лесно: той бе висок и широк, над него бе провиснала стряха. Някога на мястото на прозореца бе имало врата, която после зазидали донякъде.

Дъждът вече бе престанал, луната, изплувала изпод облаците, огряваше цялата сграда. Агрикол приближи и видя, че макар стаята да бе тъмна, по-навътре, през една открехната врата, прозираше ясна светлина. Като се надяваше, че госпожица Кардовил е още будна, той почука тихо на прозореца.

След малко вратата се отвори изцяло и се появи госпожица Кардовил, облечена така, както я бе видяла Гърбавото. Адриана носеше свещ, която осветяваше учуденото й и трескаво лице. Тя постави свещника на масата, приближи до прозореца и започна да се ослушва. Изведнъж потрепери, когато забеляза фигурата на млад човек.

Агрикол се изплаши да не би госпожица Кардовил от страх да избяга обратно, затова отново почука и извика доста високо:

— Аз съм Агрикол Балдуин.

Адриана чу това и като си припомни разговора с Гърбавото, разбра, че Дагоберт и Агрикол са се вмъкнали, за да откраднат Роз и Бланш. Тя се втурна към прозореца и след като позна Агрикол, го открехна.

— Госпожице — изрече бързо ковачът — няма време за губене. Граф Монброн не е в Париж, баща ми и аз дойдохме да ви спасим.

— Благодаря ви… — отвърна Адриана. — Но най-напред помислете за дъщерите на маршал Симон.

— Къде са техните прозорци?

— Единият е на долния етаж, последният откъм градината. Другият е над него, на горния етаж. Високо е, но при новата църква ще намерите дълги греди, могат да ви послужат. Погрижете се най-напред за сирачетата. Ако ги спасите тази нощ, за мен е все едно дали ще остана още два-три дни.

— Не, госпожице. За вас е много важно да излезете оттук тази нощ. Става дума за интереси, които вие не знаете…

— Какво искате да кажете?

— Няма време да ви обяснявам. Елате! Ще счупя две от пръчките на прозореца, ще отида да си взема инструмент…

— Няма нужда. Вратата на тази къща, в която живея сама, се заключва отвън, така че лесно ще разбиете бравата.

— Пригответе се бързо, госпожице. Вземете си шал и шапка, защото е много студено. Сега ще се върна.

— Агрикол — заплака Адриана — знам в каква опасност се намирате заради мен. Надявам се да ви докажа, че и аз помня добре като вас. Вие и… сестра ви… имате добри сърца. Приятно ми е, че съм ви толкова задължена, но елате да ме вземете, след като се погрижите за дъщерите на маршал Симон.

Агрикол послуша съвета на госпожица Кардовил и взе от църквата една греда. След като той се отдалечи, на Адриана й се стори, че вижда човек, който влиза в манастирската градина. Той премина бързо по алеята и се скри зад гъсталака на дърветата. Уплашена, тя повика Агрикол, но той бе далеч, за да я чуе. Той бе вече при баща си, който неспокойно се разхождаше.