Йожен Сю - Скитникът евреин

— Не е било бяло — довърши решително Роз-Помпон.

— Ами ако стигнех до извода, че не е било нито бяло, нито червено? — попита Дюмулен.

— Тогава щеше да си пиян, драги мой — отвърна Голчо.

— Прав е съпругът на царицата. Винаги става така с онзи, който е прекалено жаден за знания. Както и да е, изучавайки този въпрос, на който съм посветил живота си, ще стигна до своето достопочтено поприще и ще придам на жаждата си те-о-ло-ги-чес-ки и ар-хе-о-ло-ги-чес-ки цвят.

Тези произнесени на срички думи предизвикаха бурен смях сред компанията.

— Археологически… — каза Роз-Помпон. — Какво е това? Има ли опашка? Да не е нещо, което плува?

— Оставете го — рече Вакханалната царица. — Това са думи на учен човек и приличат на турнюри под рокля от кринолин. Вятър и мъгла и толкоз. Налейте, Нини-Мулен! Шампанско, Роз-Помпон. Пия за здравето на твоя Филемон, дано се върне жив и здрав!

— По-добре да пием за способностите му, с които се надява да измъкне пари от близките си за заговезни — каза Роз-Помпон. — Мисля, че планът му е добър.

— Нека ви целуна по челото, скъпа Роз-Помпон, ако вие сте измислила този план! — извика Нини-Мулен.

— А какво ще каже мъжът ми?

— Мога да ви успокоя, че свети Павел, чуваш ли, свети Павел апостолът…

— И какво свети Павел апостолът?

— Свети Павел е казал ясно, че женените мъже трябва да живеят така, сякаш не са женени.

— Че какво ме интересува. Това се отнася за Филемон.

— Да — продължи Нини-Мулен. — Но божественият Босюет цитира свети Павел и добавя: „Следователно и омъжените жени трябва да живеят така, сякаш нямат мъже“. Затова и аз мога да ви прегърна, Роз-Помпон, още повече, че Филемон не ви е мъж.

— Не твърдя обратното, но вие сте много грозен.

— Имате право. Тогава пия за плана на Филемон. Пожелавам му да пипне повечко пари.

— Тогава да пием всички — каза Роз-Помпон, — за онова, без което животът на студентите е невъзможен.

Компанията посрещна тази наздравица с единодушни възгласи на одобрение.

— С позволението на нейно величество и на придворните й — рече Дюмулен, — предлагам наздравица за успеха на едно дело, което много ме интересува и което по нещо прилича на работата на Филемон. Смятам, че тази наздравица ми прави чест.

— За какво става дума?

— Наздраве за моята женитба! — каза Дюмулен и стана прав.

Тези думи предизвикаха ужасна врява, смехове и тропане с крака. Нини-Мулен викаше, тропаше и се смееше повече от другите, раззинал голямата си уста, и подсилваше оглушителния шум с тракането на кречеталото.

Когато крясъците поутихнаха, Вакханалната царица стана права и каза:

— За здравето на бъдещата госпожа Нини-Мулен.

— О, царице, благородството ви ме трогва до дъното на душата и аз ще си позволя да изтръгна от дълбините на сърцето си името на бъдещата ми съпруга — Онори-Мондест-Месалин-Анжел-Света Гълъбица…

— Браво! Браво!

— Тя е на шестдесет години и приходите й са повече от космите по белите й мустаци и бръчките на лицето й. Толкова е грамадна, че роклята й може да послужи за палатка на цялата наша почтена компания. Надявам се да ви представя бъдещата си съпруга на втория ден от заговезни, облечена като пастирка, която е изяла стадото си. Искаха да я посветят на вярата, но аз се надявам да я отвърна и да я въвлека във веселбите, за което тя ще ми бъде по-благодарна. Впрочем, трябва да ми помогнете да я приобщим към най-пиянските ни лудории.

— Ще я приобщим към всичко, което пожелаете.

Внезапно Вакханалната царица стана, на лицето й се изписа горчива демонична радост в едната си ръка държеше пълна чаша:

— Казват, че холерата крачи насам с яките си ботуши! Пия за нейно здраве! — извика тя. И пи. Въпреки приповдигнатото настроение, тези думи прозвучаха отрезвяващо. Тръпки побиха компанията и почти всички лица се намръщиха.

— Ех, Цефиза… — каза Жак назидателно.

— За холерата! — повтори Вакханалната царица. — Нека подмине всички, които искат да живеят, и нека измори наведнъж онези, които са алчни…

Жак и Цефиза си размениха бързи погледи, без другите да ги забележат, и за известно време царицата остана няма и неподвижна.

— Това е друга работа — поде Роз-Помпон. — За холерата! Нека на света останат само добрите хора.

Макар че разговорът се обръщаше на шега, мрачната сянка все още витаеше. Нини-Мулен реши да смени неприятната тема и извика:

— Да вървят по дяволите мъртвите! Да живеят живите! И тъй като става дума за живи и за добре живеещи, искам да пия за здравето на един скъп на нашата весела царица човек, за здравето на онзи, който днес ни е домакин. За беда не зная уважаемото му име, защото едва тази вечер имах щастието да се запозная с него. Така че той ще ме извини, ако го нарека с прякора му Голчо, който изобщо не оскърбява целомъдрието му, защото и Адам беше гол. Да пием за здравето на Голчо!