Йожен Сю - Скитникът евреин

Голчо провери, че Гърбавото може да излезе, без другите да я видят. Тя се измъкна скришом и хукна да съобщи радостната новина на Дагоберт, но преди това реши да се отбие на улица „Вавилонска“, където живееше Адриана Кардовил. По-късно ще обясним защо.

Когато тя излезе на улицата, трима прилично облечени мъже си шепнеха нещо, сякаш се съветваха, и поглеждаха към гостилницата. Скоро по стълбите слезе още един човек и се присъедини към тях.

— Как е? — попитаха с нетърпение първите трима.

— Тук е.

— Сигурен ли си?

— На света има само един Голчо — отвърна другият. — С очите си го видях. Богато е облечен. Ще останат на трапезата най-малко три часа.

— Почакайте ме и не си подавайте носовете. Ще намеря началника на стражата и всичко ще се оправи.

И след тези думи единият от четиримата се изгуби тичешком из една улица, която водеше към площада.

В това време Вакханалната царица, придружена от Голчо, влезе в трапезарията, където беше посрещната с оглушителни викове.

— Сега — каза трескаво Цефиза, сякаш сама се настройваше за веселието, — сега, скъпи мои, нека бушуват бури, виелици, вихрушки и земетресения. — После протегна чаша към Нини-Мулен и рече: — Да се чукнем!

— Да живее царицата! — извикаха всички в един глас.

Вакханалната царица седеше срещу Голчо и Роз-Помпон, а от дясната й страна се бе настанил Нини-Мулен. Тя огласяваше сутрешната гощавка, която Жак великодушно даваше на приятелите си.

Момичетата и момчетата явно бяха забравили умората си от бала, който започна в единадесет часа вечерта и продължи до шест часа сутринта. Всички бяха весели, влюбени и неизтощими, смееха се, ядяха и пиеха сред нескончаемо веселие. Отначало почти никой не разговаряше и се чуваше само тракането на приборите.

Вакханалната царица не беше весела както обикновено, но въодушевлението й не спадаше. По алените й страни и блесналите й очи се четеше трескава възбуда. Правеше всичко възможно, за да си възвърне настроението. От време на време се сещаше за разговора със сестра си, но се мъчеше да прогони тъжния спомен.

Жак поглеждаше Цефиза с обич. Благодарение на необикновената прилика в характерите, духовността и вкусовете между него и Вакханалната царица, тяхната привързаност имаше много по-дълбоки и здрави корени от обикновената връзка, основана на удоволствия. Цефиза и Жак дори не подозираха силата на любовта си, която до този момент не познаваше друго, освен радости и веселби и не се бе сблъсквала с нищо противно.

Малката Роз-Помпон от няколко дни беше сама. Нейният приятел студент бе заминал да прекара почтено заговезни със семейството си и да изкопчи малко пари от близките си под един странен предлог, който по традиция се използуваше от възпитаниците на юридическите и медицинските факултети. Роз-Помпон реши да му остане вярна, не искаше да се впуска в нова авантюра и затова си избра безобидния Нини-Мулен.

Той беше без шапка, голото му теме лъщеше, а зад тила му се спускаше дълга черна коса. Когато прекаляваше с алкохола, на челото му се появяваше червеникава ивица, която скоро се разпространяваше по цялата му глава. Роз-Помпон забеляза първите признаци на опиянението му, посочи ги на компанията и се изкикоти:

— Нини-Мулен, пази се, наводнението наближава!

— Когато покрие главата му, ще се удави! — добави Вакханалната царица.

Дюмулен беше започнал да се напива. В ръката си държеше огромна препълнена чаша, защото мразеше обикновените винени чаши, които от презрение, че събират малко, наричаше напръстничета. Той отвърна:

— Царице, не ме разсейвай. Мисля…

— Мисли — прекъсна го Роз-Помпон. — Нини-Мулен мисли. Внимание…

— Мисли ли? Да не е болен?

— И какво мисли?

— Може би за някоя анакреонска забранена поза?

— Да, мисля — поде важно Дюмулен. — Мисля за виното изобщо и в частност. Виното, за което божественият Босюет (той имаше навика да си спомня за него щом се напие), който беше сведущ по тези въпроси, е казал: „Във виното се крие смелост, сила, радост и умствено опиянение“, разбира се, когато човек има ум — добави Нини-Мулен.

— В такъв случай обожавам твоя Босюет — каза Роз-Помпон.

— А в частност, разсъждавам върху виното на сватбата в Кана. Чудя се червено ли беше, или бяло. И за да се сетя, опитвам ту червеното вино, ту бялото, ту двете заедно.

— И най-вече до дъното на бутилката? — каза Вакханалната царица.

— Правилно, Ваше величество. С много опити и проучвания най-сетне успях да открия, че ако виното в Кана е било червено…