Йожен Сю - Скитникът евреин

— Кой ти съобщи?

— Ще ви кажа.

— Ти също имаш своя Гавриил, а това е още една причина да обичаш нашия.

— Вашия? Ще видим…

— Ти си забелязал, Дагоберт — започна Роз — че двете с Бланш имаме навик да се държим за ръка, докато заспиваме.

— Да, много пъти съм ви виждал така, още в люлката. Толкова бяхте мили…

— Е, добре. Две нощи подред, когато заспиваме, виждаме…

— А! Това е било сън! — извика Дагоберт. — Когато сте заспивали? Сън?

— Разбира се, че сън, ти какво искаш да бъде?

— Прекрасно! — каза войникът с доволна усмивка. — Много добре! Значи е било сън. Предпочитам да е било сън… Продължавай, Роз.

— И двете сънувахме един и същи сън.

— Един и същ?

— Да, защото на сутринта, веднага щом се събудехме, си разказвахме една на друга.

— И какъв беше този сън?

— Бланш и аз бяхме седнали една до друга. При нас дойде прекрасен ангел с бяла, дълга дреха, с руса коса, сини очи и с толкова красиво и смирено лице, че и двете сключихме ръце, все едно че му се молихме… Тогава той ни каза, че се нарича Гавриил, че мама го е изпратила при нас да ни пази и че той никога няма да ни изостави.

— А след това — добави Бланш — ни хвана за ръка, доближи до нас красивото си лице и дълго време ни гледа мълчешком… Беше толкова приятно, че не можахме да откъснем очи от него.

— За съжаление — обади се Роз — Гавриил ни остави като обеща, че ще се видим отново следващата вечер.

— И дойде ли?

— Да, но как само го чакахме, с какво нетърпение, преди да заспим, за да разберем дали ще дойде в съня ни.

— Хм! Това ми припомня, госпожици, как завчера вие хубаво и бързо искахте да заспите — каза Дагоберт, като се почеса по челото. — Преструвахте се, че много ви се спи, а сега разбирам, че сте искали да си тръгна по-рано и вие да започнете вашия сън, нали така? А приятелят Гавриил дойде ли отново?

— Дойде и в името на мама ни даде такива великодушни съвети, които си припомняхме с Роз през целия следващ ден.

— Спомням си, госпожици. И вчера си шепнехте през целия ден.

— Наистина, Дагоберт, ние през цялото време си мислехме за Гавриил.

— Единствен ли е той за вас?

— А мама беше ли една за двете ни?

— Пък и ти, Дагоберт, не си ли един за двете?

— Ще започна да завиждам, че обичате него…

— Ти си наш приятел и денем, и нощем.

— Нека се разберем. Ако вие денем говорите за него, а нощем го сънувате, какво остава тогава за мен?

— Две сирачета, които много обичаш — отвърна Роз.

— И които имат само теб — добави Бланш.

— Добре… — промълви нежно войникът. — Благодарен съм от съдбата си. Имайте вашия Гавриил. Пък и няма нищо чудно: първият сън ви направи силно впечатление, все за него говорите и го сънувате. Няма да се зачудя ако за трети път ви споходи тази прекрасна нощна птица…

— Не се подигравай с нас, това е само сън. Но, струва ми се, че мама ни го изпраща. Тя ни казваше, че сирачетата имали ангели-пазители! Значи Гавриил е нашият ангел-пазител. Той ще закриля и нас, и тебе.

— Повече обичам, когато Сърдитко ми помага да се защитавам. Той не е рус, колкото вашия ангел, но зъбите му със сигурност са по-здрави.

— Не се присмивай, Дагоберт!

— Да, аз съм много весел… Смея се като стария Смешльо, без да си отварям челюстите. Не придиряйте, деца — в този сън е замесена и достойната ви майка. Освен това — добави той сериозно — понякога сънищата излизат наистина… В Испания двама драгуни на императрицата бяха сънували през нощта преди смъртта си, че ги отравят калугери. Наистина ги отровиха. Ако сънувате непрекъснато прекрасния ангел Гавриил, значи наистина ви харесва. Но нека бъде поне насън… А сега, деца, имам да ви казвам много неща. Затова ми отстъпете думата…

— Когато мислим за нея, ние толкова се натъжаваме, колкото се замисляме.

— Майка ви умря преди да отраснете и затова нямаше време да ви повери всичко. Онова, което щеше да ви каже, късаше не само нейното сърце, но и моето. Бях се зарекъл, че няма да ви продумам преди да преминем бойното поле, където баща ви бе взет пленник… Времето дойде…

След кратко мълчание, през което време войникът събра мислите си, той каза на момичетата:

— Баща ви, генерал Симон, беше син на работник. Дядо ви имаше, както и баща ви, твърда глава и лъвско сърце. Баща ви най-напред беше прост войник, после стана генерал… И държавен граф. И всичко, което постигна, не бе незаслужено.

— Държавен граф? Какво е това, Дагоберт?

— Императорът даваше тази титла заедно с чина. Той обичаше народа и народът го обичаше. А по този начин казваше: искате ли да станете благородни като станете благородници? Бъдете! Искате ли да станете царе? Станете! Вкусете от всичко, за вас няма по-прекрасно от това. Вкусете от всичко.