Йожен Сю - Скитникът евреин

— Говорете, господине.

— Онова, което ще ви кажа, е много важно и аз ще ви го съобщя като на полицейски чиновник, за да обърнете внимание.

— И аз ще ви изслушам като полицейски чиновник, господине.

— Пристигнах преди два дни. От Русия доведох две момичета, които ми бяха поверени от майка им в предсмъртния й час.

— Дъщерите на господин маршал дука от Лини ли? — попита приставът крайно изненадан.

— Да, господине. Вчера ги оставих у дома. Бях принуден да свърша една бърза работа. И докато ме нямаше, тази сутрин те са изчезнали. Но аз се досещам кой ги е скрил.

— Скъпи… — извика Франциска уплашено.

— Господине — каза приставът, — вашето заявление е много важно. Изгубени са хора, дори може би, укрити… Напълно ли сте сигурен в това?

— Преди един час момичетата бяха тук. Повтарям ви, господине, те са откраднати, докато ме нямаше у дома…

— Не се съмнявам в искреността на вашето заявление, господине. Такова бързо открадване може лесно да си изясни. Но кой ви каза, че момичетата няма да се върнат? Кого в крайна сметка подозирате? Преди да изложите подозрението си, искам само да ви припомня, че ви слуша полицейски чиновник. На излизане оттук може би цялата тази история ще бъде предадена в съда.

— И аз бих искал същото, господине. Отговарям за тези две момичета пред баща им. Той може да си дойде всеки момент и аз трябва да му обясня.

— Разбирам, че имате основание за тревога, господине. Но още веднъж ви предупреждавам да не се заблудите с безпочвени подозрения. Щом веднъж ми посочите виновник, може би ще трябва да действувам веднага, без предварително проучване срещу обвиняемия. Ако направите грешка, последствията за вас ще бъдат много лоши. Няма да продължавам — каза приставът тъжно и посочи Гърбавото, — сам виждате какви са последствията от едно лъжливо обвинение.

— Скъпи, послушай ме — извика Франциска обезумяла от страх от решението на Дагоберт относно отец Дюбоа, — моля те, не казвай нищо повече…

Но войникът помисли, убеди се, че влиянието на изповедника е в състояние да застави Франциска да действува или да мълчи и решително продължи:

— Обвинявам изповедника на жена си, че е извършител или съучастник в открадването на дъщерите на маршал Симон.

Франциска въздъхна и закри лицето си с ръце, а Гърбавото се приближи към нея и се опита да я утеши. Приставът изслуша обвинението на Дагоберт с дълбоко учудване и строго му каза:

— Господине, дали не обвинявате несправедливо един толкова почтен човек по сан, какъвто е свещеникът. Става дума за свещеник. Предупредих ви. Трябваше да помислите. Нещата се задълбочават. На вашите години лекомислието не е простимо.

— На моите години — каза Дагоберт нетърпеливо, — човек е здравомислещ. Ето фактите: жена ми е много добър, много почтен човек. Попитайте съседите и те ще ви кажат. Но е набожна. От двадесет години насам сляпо се подчинява на изповедника си. Обожава сина си, обича и мен, но над нас стои изповедникът й.

— Господине — каза приставът, — това са семейни подробности…

— Необходими са, господине, както ще видите. Преди един час излязох да потърся Гърбавото, а когато се върнах момичетата вече ги нямаше. Попитах жена си, на която ги бях оставил, къде са, но тя падна на колене разплакана и ми каза: „Прави каквото искаш с мен, но не ме питай къде са децата, не мога да ти отговоря“.

— Истина ли е това, госпожо? — изненада се приставът и изгледа учудено Франциска.

— Гняв, заплахи, молби — нищо не помогна — продължи Дагоберт. — Все едно и също ми отговаря със смирението на светец: „Нищо не мога да ти кажа“. И ето какъв е изводът ми. Жена ми няма никаква полза от укриването на децата. Тя изцяло е подвластна на изповедника си. Действувала е по негова заповед и е негово оръжие. Той е единственият виновник.

Докато Дагоберт говореше, приставът все по-внимателно разглеждаше Франциска. Гърбавото я крепеше, а тя горчиво плачеше. След като размисли малко, приставът пристъпи към жената на Дагоберт и каза:

— Чухте ли какво каза мъжът ви?

— Да, господине.

— Какво ще кажете за свое оправдание?

— Господине! — извика Дагоберт. — Аз не обвинявам жена си, а изповедника й!

— Господине, вие се обърнахте към чиновник, а неговата работа е да постъпва както намери за добре, за да разкрие истината. Повтарям, госпожо, какво ще кажете за свое оправдание.

— За съжаление, нищо, господине.

— Истина ли е, че когато е излязъл оттук, мъжът ви е оставил да пазите тези момичета?