Йожен Сю - Скитникът евреин

След тези думи Дагоберт грабна шапката си и рече сопнато на госпожа Гривоа:

— За Бога, госпожо, трябваше веднага да ни кажете всичко. Знаете ли къде се намира нещастницата?

— Не зная, господине. Но и досега на улицата има толкова хора и такава врява, че ако имате добрината да отидете и незабавно да попитате, може би ще ви кажат.

— За каква добрина ми говорите, госпожо, това е мой дълг. Горкото момиче — каза Дагоберт, — да го арестуват като крадла. Отвратително нещо! Ще отида при пристава в участъка или в ареста, все някъде ще го намеря и ще го доведа тук — и Дагоберт бързо излезе.

Франциска се успокои за Гърбавото и благодари на Бога, че това обстоятелство отдалечи мъжа й, чието присъствие я поставяше в ужасно положение.

Преди да се качи горе, госпожа Гривоа бе оставила Господин в каретата. Времето й беше скъпо. Тя подаде на Франциска писмото от отец Дюбоа, погледна я красноречиво и рече:

— Госпожо, от това писмо ще разберете каква е целта на посещението ми, която не можех да ви обясня до този момент. Щастлива съм да се запозная с тези две хубави госпожици.

Роз и Бланш се спогледаха смаяни.

Франциска взе писмото разтреперана. За да потисне и последните угризения на съвестта си, клетата жена трябваше непрекъснато да слуша настоятелните, дори заплашителни наставления на изповедника си, защото изтръпваше, като си помислеше за страшния гняв на Дагоберт. Беше толкова объркана, че не знаеше как да съобщи на момичетата да тръгнат с тази госпожа.

Госпожа Гривоа схвана колебанията й, смигна й заговорнически и докато Франциска четеше писмото, каза на Роз:

— Колко щастлива ще бъде вашата роднина, когато ви види, драга госпожице!

— Нашата роднина ли? — попита Роз учудена.

— Разбира се. Тя научи, че сте пристигнали, но тъй като е много обезсилена от дългата болест, днес не можа да дойде сама, а ме изпрати да ви взема и да ви заведа при нея. За нещастие — добави госпожа Гривоа, щом забеляза, че двете сестри се разтревожиха, — не ще можете да останете при нея дълго и след един час ще се върнете тук. Но утре или вдругиден тя вече ще може да излиза и ще дойде да се споразумее с госпожата и с мъжа й, за да ви вземе у дома си, защото ще й бъде много мъчно да сте в тежест на хора, които са били толкова добри към вас.

Последните думи на госпожа Гривоа направиха много добро впечатление на двете сестри, тъй като премахваха страха им, че занапред ще бъдат в товар за семейството на Дагоберт. Караха ги да напуснат къщата на „Brise-Miche“ веднага, без съгласието на приятеля им, и те естествено се двоумяха. Но госпожа Гривоа им каза, че ще останат там само един час. Те изобщо не се усъмниха и Роз каза на Франциска:

— Може да отидем при нашата роднина, без да изчакаме Дагоберт, нали, госпожо?

— Разбира се — каза Франциска с тих глас, — скоро ще се върнете.

— Сега ще помоля госпожиците да тръгнат с мен колкото се може по-бързо, защото ми се иска да ги доведа пак преди пладне.

— Готови сме, госпожо — каза Роз.

— Тогава, госпожици, целунете втората си майка и вървете, — каза госпожа Гривоа, като скриваше с мъка тревогата си и трепереше да не би Дагоберт да се върне.

Роз и Бланш целунаха Франциска. Тя прегърна сърдечно двете невинни души и едва сдържа сълзите си, макар да постъпваше с дълбоката увереност, че се грижи за тяхното спасение.

— Хайде, госпожици — рече госпожа Гривоа мило, — побързайте. Извинете ме за нетърпението, но го правя в името на вашата роднина.

Двете сестри, хванати за ръка, излязоха от стаята и тръгнаха след госпожа Гривоа по стълбите. След тях пое и Сърдитко, който кротичко ги следваше, защото това разумно животно никога не се отделяше от тях, когато Дагоберт го нямаше. Вярната прислужница на госпожа Сен-Дизие от предпазливост бе поръчала на файтонджията да чака встрани от улица „Brise-Miche“, на площадчето пред манастира. След малко сирачетата и тяхната водачка стигнаха до каретата.

— Ах, госпожо — каза файтонджията и отвори вратичката, — прощавайте, но кучето ви е много лошо. Откакто сте го оставили, квичи като побъркано, сякаш иска всичко да изяде.

И наистина, Господин, който мразеше самотата, издаваше ужасни звуци.

— Тихо, Господин, ето ме — каза госпожа Гривоа и се обърна към двете сестри: — Качвайте се, госпожици.

Роз и Бланш се качиха.

Преди да влезе в каретата, госпожа Гривоа пошушна на файтонджията името на манастира „Света Богородица“ и му даде куп други нареждания. В това време кучето й, което изръмжа още при качването на двете сестри, сега изведнъж се разлая като побесняло…