Йожен Сю - Скитникът евреин

Да, на клеветата! Човек настръхва, като си помисли, че такива арести в резултат на груба грешка често се извършват без каквото и да е друго основание, а само по едно недоказано подозрение, което внушава сиромашията, или без каквато и да е друга причина, освен несправедливото набедяване. Винаги ще си спомняме за едно момиче, което неоснователно беше обвинено в позорна търговия, но успя да избяга от полицаите, влезе в една къща и, побъркано от отчаяние, скочи от прозореца на последния етаж и се преби…

След отвратителната клевета, на която Гърбавото стана жертва, госпожа Гривоа бързо се върна на улица „Brise-Miche“. Изкачи се на четвъртия етаж, отвори вратата на стаята на Франциска и — какво да види? Дагоберт седеше при жена си и при двете сирачета…

Нека обясним с няколко думи присъствието на Дагоберт. Лицето му излъчваше такава войнишка искреност, че управителят на бюрото за пощенски коли се задоволи само с честната му дума, че ще се върне да плати. Но войникът упорито отказваше да си тръгне, докато не получи отговор на писмото си до жена му. И когато куриерът се върна и съобщи, че ще донесат парите, Дагоберт сметна, че честолюбието му е опазено и побърза да се прибере вкъщи.

Можем да си представим смайването на госпожа Гривоа, когато влезе в стаята и завари Дагоберт при жена си и сирачетата. Тя лесно го разпозна по описанието, което й бяха направили.

Франциска също се притесни, като видя госпожа Гривоа. Роз и Бланш й бяха съобщили, че в нейно отсъствие е идвала една жена по много важна работа. От друга страна, изповедникът й бе казал, че ще дойде някаква госпожа да отведе Роз и Бланш в манастира, затова тя изобщо не се съмняваше, че това е същата жена. Тя бе решила да се вслуша в съветите на отец Дюбоа, но се боеше да не би госпожа Гривоа да каже нещо и с това да отвори очите на Дагоберт. Тогава всякаква надежда беше изгубена, сирачетата щяха да останат невежи и в смъртен грях, а тя се смяташе отговорна за това.

Щом прислужницата на княгиня Сен-Дизие влезе, Дагоберт, който държеше ръцете на Роз и Бланш, стана прав и погледна въпросително Франциска.

Този миг беше решаващ. Но госпожа Гривоа се възползува от примерите на господарката си и веднага реши как да постъпи. Тъй като се запъхтя, докато изкачваше бързешком четирите етажа след гнусното оклеветяване на Гърбавото, и се смути, когато неочаквано видя Дагоберт, тя се възползува от това състояние и след кратко мълчание, по време на което потисна смущението си и дойде на себе си, развълнувана и натъжена извика с променен глас:

— Ах, госпожо, присъствувах на едно голямо нещастие. Простете вълнението ми, но вярвайте, толкова се притесних.

— Боже мой, какво се е случило? — попита с разтреперан глас Франциска, която все се боеше да не би госпожа Гривоа да се издаде с нещо.

— Преди малко дойдох да поговорим за една важна работа. Докато ви чаках, едно младо гърбаво момиче събираше във вързоп разни неща…

— Да — каза Франциска, — това е Гърбавото — чудесно и добро момиче…

— Не се съмнявам, госпожо. Но ето какво се случи. Като видях, че не се връщате, реших да отскоча до едно място, слязох долу, стигнах до улица „Сен-Мари“ и… Ах, госпожо…

— И какво стана? — попита Дагоберт.

— Видях, че се събират хора, попитах и ми казаха, че един агент е задържал някакво момиче за кражба, защото я заловил с вързоп, в който имало разни неща, а те явно не били нейни. Доближих тълпата и какво да видя? Младата шивачка, която преди малко беше тук…

— Ах, горкото момиче! — извика Франциска, пребледня и плесна с ръце от ужас. — Какво нещастие!

— Я ми кажи — обърна се Дагоберт към жена си, — какъв беше този вързоп?

— Добре, ще ти кажа. Трябваха ми пари и помолих Гърбавото да занесе в заложната къща някои неща, от които нямаме нужда…

— И те са помислили, че ги е откраднала! — възкликна Дагоберт. — Та тя е най-честното момиче на света. Ужасно! Но, госпожо, вие трябваше да се застъпите за нея, да кажете, че я познавате.

— Опитах се да го направя, господине, но не ме послушаха. Тълпата буйстваше. Дойде стража и я отведе…

— Тя е толкова чувствителна и срамежлива, че може да умре от това — извика Франциска.

— Ах, Боже мой, горкото гърбаво момиче. Толкова е кротко и услужливо — казаха Роз и Бланш и сълзите им закапаха.

— Тъй като не можах да й помогна — продължи госпожа Гривоа — побързах да дойда тук и да ви съобщя за грешката, която може да се поправи. Но ще трябва веднага да отидете и да спасите момичето.