Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Когато войната свърши, Хитлер беше предаден в ръцете ми, а Алекс Щайнер отново отвори шивашкото си ателие. Не печелеше почти нищо, но се занимаваше с нещо по няколко часа на ден и Лизел често му правеше компания. Те прекарваха много дни заедно, понякога ходеха в Дахау след освобождаването му, но американците отказваха да ги пуснат.

Най-накрая, през октомври 1945 г., в ателието влезе гладко избръснат мъж с блатисти очи и коса като птичи пера. Той се приближи към щанда.

— Има ли тук момиче на име Лизел Мемингер?

— Да, тя е отзад — отговори Алекс. Макар да се надяваше, че ще се случи нещо хубаво, той все пак искаше да бъде сигурен: — Мога ли да попитам кой я търси?

В този момент Лизел влезе.

Те се прегърнаха, плакаха и паднаха на пода.

Да, аз съм виждала много неща на този свят. Присъствам на най-големите нещастия и работя за най-големите злодеи.

Но има и други моменти.

Има истории (макар и не много, както съм загатвала по-рано), на които позволявам да отвличат ума ми, докато работя, също като цветовете. Натъквам се на тях на най-злочестите и невероятни места и се старая да ги запомня, докато си върша работата. „Крадецът на книги“ е една такава история.

Когато отпътувах за Сидни и отнесох Лизел, аз най-накрая можах да направя нещо, за което бях чакала много дълго. Сложих я да стъпи на земята и докато вървяхме по Анзак Авеню покрай футболното игрище, извадих от джоба си една прашна черна книга.

Старата жена се смая. Взе я и каза:

— Това наистина ли е тя?

Кимнах.

С треперещи ръце тя отвори „Крадецът на книги“ и прелисти страниците.

— Не мога да повярвам… — Макар текстът да беше избледнял, думите все пак се четяха. Пръстите на душата й докоснаха историята, която беше написана толкова отдавна на улица „Химел“.

Жената седна на бордюра и аз се присъединих към нея.

— Прочетохте ли я? — попита тя, но не ме погледна, приковала поглед в думите.

Кимнах.

— Много пъти.

— А разбрахте ли я?

В този момент настъпи дълга пауза.

По пътя в различни посоки минаха няколко коли. Караха ги Хитлер, Макс, убийци, семействата Хуберман, Дилер, Щайнер…

Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да й кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да й обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам . Исках да я попитам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.

Но не изрекох нито едно от тези неща.

Можах само да се обърна към Лизел Мемингер и да й кажа единствената истина, която знам. Казах я на крадеца на книги, а сега я казвам и на вас.

Бих искал да започна благодарностите с Анна Макфърлейн (която е колкото мила, толкова и интелигентна) и Ерин Кларк (за нейната далновидност, благосклонност и добри съвети в правилния момент). Специални благодарности също на Брай Тъниклиф за подкрепата и за това, че ми вярваше за крайните срокове, които му съобщавах.

Задължен съм на Труди Уайт за нейния вкус и талант. За мен е чест нейните илюстрации да бъдат на тези страници.

Големи благодарности на Мелиса Нелсън за това, че направи трудната работа да изглежда лесна. Усилията й не са останали незабелязани.

Тази книга не би била възможна и без следните хора: Кейт Патерсън, Ники Крайстър, Джо Джара, Аниез Линдоб, Джен Новак, Фиона Инглис и Катерин Драйтън. Благодаря, че отделихте от ценното си време за мен и тази история.

Благодаря също на Еврейския музей в Сидни, на Австралийския военен музей, на Дорис Сейдър от Еврейския музей в Мюнхен, на Андреус Хеслер от Градския архив на Мюнхен и Ребека Билер (за информацията за сезонните особености на ябълковите дървета).

Признателен съм на Доминика Зюсак, Кинга Ковач и Андрю Джансън за насърчението и търпението.

И най-накрая, специални благодарности на Лиза и Хелмут Зюсак за невероятните истории, за смеха и за това, че ми показаха една непозната страна на света.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6330

Издание:

Маркъс Зюсак. Крадецът на книги

ИК „Пергамент Прес“, София, 2010 г.

Редактор: Силвия Николаева

Коректор: Стойна Савова