Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Устата на момичето продължи да помръдва, въпреки че тялото й стоеше неподвижно. То беше забравило предишните си писъци за Ханс Хуберман. Дезориентирана от бомбардировката, на Лизел й се струваше, че са минали години.

— Трябва да вземем татко и мама. Трябва да вземем и Макс от мазето. Ако не е там, значи е в коридора и гледа през прозореца. Той прави това понякога, когато има въздушно нападение — на него не му се отдава често такава възможност. Трябва да му разкажа какво е времето днес. Той никога няма да ми повярва…

В този момент тялото й се огъна и мъжът от спасителния отряд я сложи да седне на земята. Крадецът на книги погледна към тежкото нещо в ръката й, което й причиняваше болка.

Книгата.

Думите.

Пръстите й кървяха точно както някога, когато пристигна тук.

Мъжът от спасителния екип я изправи и я поведе. Една дървена лъжица гореше. Някакъв човек мина покрай тях със счупен акордеон и Лизел видя вътрешността на инструмента. Видя белите му зъби и черните ноти между тях. Клавишите й се усмихнаха и я накараха да осъзнае случилото се. Ние бяхме бомбардирани, помисли си тя, и сетне се обърна към мъжа до нея и каза:

— Това е акордеонът на татко. — И пак: — Това е акордеонът на татко.

Лизел погледна в посоката, в която вървеше мъжът с акордеона и го последва. От червеното небе продължаваше да вали красива пепел, когато тя спря войника от Противовъздушния отряд и каза.

— Аз ще взема това, ако искате — то е на татко. — Тя го пое нежно от ръката на мъжа и го понесе. И точно тогава видя първото тяло.

Калъфът на акордеона падна от ръката й. Звукът на експлозия.

Фрау Холцапфел лежеше на земята, разрязана на две.

Когато видя останалите, Лизел се закашля. Заслуша се за момент, докато някакъв спасител разказваше на другите, че са намерили едно от телата на парчета по клоните на едно яворово дърво.

Там имаше разтърсени пижами и разкъсани лица. Най-напред видя косата на момче.

Руди?

Следващият път тя направи нещо повече от това да произнесе думата безгласно:

— Руди?

Той лежеше с жълта коса и затворени очи и крадецът на книги се затича и се хвърли до него на колене. Черната книга падна от ръката й.

— Руди — изхлипа тя, — събуди се… — Момичето го сграбчи и съвсем леко го раздруса, не вярвайки на очите си. — Събуди се, Руди. — И докато нажеженото небе продължаваше да сипе пепел, Лизел бе вкопчила пръсти в ризата на Руди Щайнер. — Руди, моля те. — Сълзите си пробиваха с мъка път по прашното й лице. — Моля те, Руди, събуди се, по дяволите, събуди се, обичам те. Хайде, Руди, хайде, Джеси Оуенс, не знаеш ли, че те обичам, събуди се, събуди се, събуди се…

Но светът нехаеше.

Каменните грамади се издигаха бездушно наоколо. Бетонни хълмове с червени каскети. Едно красиво, стъпкано от сълзи момиче, разтърсващо мъртво момче.

— Хайде, Джеси Оуенс…

Но момчето не се събуди.

Лизел недоверчиво зарови глава в гърдите на Руди. Беше повдигнала леко отпуснатото му тяло, готова да го държи колкото е нужно, докато се върне на опустошената земя. Правеше го с обич.

Бавно. Бавно.

— Боже, Руди…

Лизел се наведе към него, вгледа се в безжизненото му лице и целуна най-добрия си приятел Руди Щайнер нежно и истински по устните. Вкусът им беше прашен и сладостен. Това беше вкусът на скръбта в сянката на дърветата и под блясъка на колекцията от костюми на един анархист. Тя го целуна дълго и нежно и когато се отдръпна, докосна устните му с пръсти. Ръцете й трепереха, устните й бяха подпухнали. Лизел се наведе отново, но този път изгуби контрол, не прецени добре разстоянието и зъбите им се срещнаха сред разрушения свят на улица „Химел“.

Тя не му каза сбогом. Нямаше сили за това и след като постоя още няколко минути до него, най-накрая успя да се откъсне от земята. Изумява ме на какво са способни човешките същества, дори когато по лицата им текат вадички и те залитат, кашлят, лутат се и намират онова, което търсят.

Лизел нито се затича, нито пристъпи, нито помръдна. Очите й обходиха човешките тела и се спряха замъглено, когато забелязаха високия мъж и ниската, подобна на гардероб жена. Това е мама. Това е татко. Думите се забиха в нея като перфоратор.