Умберто Еко - Нулев брой

Костанца помисли малко, после започна:

— Господин Роси, на 41, общински служител, който би могъл да е в банката, когато бомбата е избухнала, ни каза: „Бях наблизо и чух взрива. Беше ужасен. Явно някой иска да лови риба в мътна вода, но няма да разберем кой“. Господин Бианки (на 50 години, бръснар) също минава наблизо в момента на експлозията, която си спомня като оглушителна и страховита, и отбелязва: „Типичен атентат с анархистки почерк, без съмнение“.

— Отлично. Госпожице Фрезия, пристига новината за смъртта на Наполеон.

— Ами, бих казала, че господин Бланш, да оставим настрана възрастта и професията, ни казва, че може би е било несправедливо да затварят на онзи остров вече свършен човек: бедничкият, и той имал семейство. Господин Мандзони, дори Мансонѝ̀, казва: „Отиде си човек, който промени света от Мансанарес до Рейн, велик човек“.

— Това с Мансанарес беше добре — каза Симеи с усмивка. — Но има и други начини да пробутваш мнения, без да се набиваш на очи. За да знаете какво да сложите във вестника, трябва, както се казва в другите редакции, да се направи работен план. На света има безкрайно много новини, защо да се съобщава за инцидент в Бергамо, а да игнорираме, че е имало инцидент и в Месина? Не новините правят вестника, а вестникът прави новините. И да знаете как да комбинирате четири различни новини означава да предложите на читателя пета новина. Ето ви един ежедневник от онзиден, шеста страница: Милано, майка хвърля новородения си син в тоалетната; Пескара, братът няма нищо общо със смъртта на Давиде; Амалфи, обвинение в измама срещу психоложката, на която е поверила анорексичната си дъщеря; Бускате, след четиринайсет години от изправителната институция излиза момчето, което на петнайсет е убило осемгодишно дете. Четирите новини се на една и съща страница, а заглавието на страницата е „Общество Деца Насилие“. Естествено се говори за насилие, в което е замесено малолетно лице, но става дума за съвсем различни явления. Само в един случай (убийството на новородено) се касае за насилие от родители към деца, историята с психоложката може не касае деца, защото не е посочена възрастта на анорексичната дъщеря, историята на момчето от Пескара доказва, ако не друго, че не е имало насилие и момчето е загинало при нещастен случай, и накрая случаят от Бускате, ако се загледате, касае един дангалак на почти трийсет години, а истинската новина е отпреди четиринайсет години. Какво е искал да ни каже вестникът с тази страница? Може би нищо конкретно, някой мързелив редактор е попаднал на четири бюлетина от агенциите и е решил, че е добре да ги обедини за повече ефект. Но всъщност вестникът ни предава една идея, една тревога, едно предупреждение — знам ли… Във всеки случай мислете за читателя: поотделно всяка от тези новини би го оставила безразличен, но взети заедно го задължават да дочете страницата. Ясно? Знам, че все се говори как вестниците винаги пишат работник от Калабрия напада колега и никога работник от Кунео напада колега, добре, това е расизъм, но представете си една страница, на която пише: работник от Кунео и така нататък, пенсионер от Местре убива жена си, продавач на вестници от Болоня извършва самоубийство, зидар от Генуа подписва празен чек, какво му пука на читателя къде са родени тези хора? Но ако говорим за работник от Калабрия, пенсионер от Матера, продавач на вестници от Фоджа и зидар от Палермо, тогава се създава тревога около престъпността на Юга и това прави новина… Вестникът ни се публикува в Милано, а не в Катания, и трябва да си даваме сметка за чувствителността на миланския читател. Имайте предвид, че да се прави новина е хубав израз, ние правим новината и трябва да знаем как да я накараме да изплува измежду редовете. Доктор Колона, в свободните часове преглеждайте с нашите редактори бюлетините от агенцията и съставете няколко тематични страници, научете се да карате да изпъкне новина там, където не я е имало или не се е виждала, хайде.

Друга тема беше темата за опроверженията. Все още бяхме вестник без читатели, така че каквато и новина да публикувахме, нямаше да има кой да я опровергае. Но един вестник се измерва и според способността си да посреща опроверженията, особено ако е вестник, който показва, че не се страхува да си оцапа ръцете. Освен да тренираме за когато дойдат истинските опровержения, трябваше да се измислят няколко писма от читатели, след които да последват нашите опровержения. За да покажем на поръчителя от какво тесто сме замесени.