Умберто Еко - Нулев брой

— Окей, шефе. Отивам.

— Почакайте, защото тук на сцената излиза мисията на „Утре“. Сигурно си спомняте, че през следващите дни имаше опити случаят да бъде омаловажен. Впоследствие Кракси 7 7 Бенедето (Бетино) Кракси — министър-председател на Италия от 1983 до 1987 г. — Б.пр. ще каже, че Киеза е бил просто мошеник, и ще го зареже, но това, което читателят от 18-и февруари още не би могъл да знае, е, че магистратите ще продължат да разследват и ще се появи един истински мастиф, онзи съдия Ди Пиетро, когото вече всички познават, но за когото тогава никой не беше чувал. Ди Пиетро въртя Киеза на шиш, откри тайните му швейцарски сметки, накара го да признае, че това не е изолиран случай, постепенно извади на светло цяла корупционна мрежа в политиката, която е в интерес на всички партии, и първите последствия станаха известни едва преди няколко дни — видяхте, че на изборите християндемократите и социалистическата партия изгубиха куп гласове и се засили Лигата, която яхна скандала напук на правителството. Арестите заваляха, партиите малко по малко се цепят и тук-там се чува, че след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз американците вече нямат нужда от партии, които могат да манипулират, и са ги оставили в ръцете на магистратите — или може би, бихме могли да предположим, магистратите рецитират сценарий, написан от американските тайни служби, но засега да не прекаляваме. Такава е ситуацията днес, но на 18-и февруари никой не е можел да си представи какво ще стане. Но „Утре“ ще си го представи и ще направи поредица прогнози. И тази статия с хипотези я поверявам на вас, Лучиди. Вие ще трябва да бъдете така умел да казвате „може би“ и „вероятно“, докато всъщност разказвате това, което после ще се случи наистина. Споменете няколко имена на политици, разпределете ги добре между отделните партии, забъркайте и левицата, дайте да се разбере, че вестникът събира документи, и го кажете така, че дори тези, които ще четат нашия брой 0/1, да умрат от страх, въпреки че прекрасно знаят какво се е случило през двата месеца след февруари, но ще се питат какъв е този нулев брой с днешна дата… Ясно? На работа.

— Защо давате задачата на мен? — попита Лучиди.

Симеи го изгледа странно, все едно той трябваше да разбере нещо, което ние не разбирахме.

— Защото ми се струва, че вие сте особено добър в събирането на слухове и донасянето им където трябва.

По-късно, на четири очи, попитах Симеи какво е искал да каже.

— Недейте да клюкарствате с останалите — каза ми той. — Но според мен Лучиди е замесен със службите и журналистиката му служи само за прикритие.

— Казвате, че е шпионин. Защо сте взели шпионин в редакцията?

— Защото не е важно дали ни шпионира, какво толкова ще разкаже на службите, което те да не разберат прекрасно, като зачетат кой да е от нашите нулеви броеве? Но той може да ни носи сведения, които е узнал, докато е шпионирал други.

Симеи не е кой знае какъв журналист, помислих си, но е гений в своя жанр. И ми хрумна една шега, приписвана на един диригент, голям клеветник, който казал за един музикант: „В своя жанр X е бог. А жанрът на X е, че е говно“.

Петък, 10-и април

Докато мисленето какво да включва брой 0/1 продължаваше, Симеи отваряше широки скоби за някои основни принципи на работата на всички.

— Колона, илюстрирайте на нашите приятели как се съблюдава, или как се дава вид, че се съблюдава един фундаментален принцип на демократичната журналистика: фактите да бъдат отделени от мненията. Мнения в „Утре“ ще има много, и то указани като такива, но как да се покаже, че в други статии се цитират само факти?

— Съвсем просто — казах аз. — Вижте големите английски вестници. Ако разказват например за някакъв пожар или автомобилна катастрофа, те очевидно не могат да кажат какво мислят по въпроса. Тогава вмъкват в статията, в кавички, показанията на някой свидетел, човек от улицата, представител на общественото мнение. След като сложат кавичките, твърденията стават факти, тоест факт е, че еди-кой си е изразил еди-какво си мнение. Може обаче да се предположи, че журналистът е дал думата само на този, който мисли като него. Затова се слагат две изявления, които си противоречат, за да се покаже, че е факт, че съществуват различни мнения по даден въпрос, и че вестникът си дава сметка за този неоспорим факт. Хитрината е да сложиш в кавички първо едно банално мнение, а после още едно, по-разумно, което много прилича на мнението на журналиста. Така читателят остава с впечатлението, че е информиран за две неща, но е подтикнат да приеме само едно мнение като по-убедително. Да дадем пример, срутил се е виадукт, един камион се е обърнал в пропастта и шофьорът е загинал. Текстът, след като точно предава случилото се, ще каже: говорихме с господин Роси, на 42 години, който има будка за вестници на ъгъла: „Какво да ви кажа, стават такива работи — каза той. — Съжалявам за бедния човечец, но съдбата си е съдба“. Веднага след това господин Бианки, на 34 години, зидар, който работи на строеж наблизо, ще каже: „Вината е на общината. Отдавна се знаеше, че този виадукт има проблеми“. С кого ще се идентифицира читателят? С този, който си го изкарва на някого или на нещо, с този, който прехвърля отговорността. Ясно? Проблемът е какво и как да сложим между кавичките. Да се поупражняваме. Да започнем с вас, Костанца. Избухнала е бомбата на площад „Фонтана“ 8 8 Бомбен атентат, организиран от крайнодесни групировки срещу централата на Националната банка на земеделието на 12 декември 1969 г. на площад „Фонтана“, Милано. Атентатът бележи началото на така наречения период на „стратегия на напрежението“. — Б.пр. .