Умберто Еко - Нулев брой

— Вчера говорих за това с доктор Колона. Колона, искате ли, така да се каже, да изнесете един хубав урок по техника на опроверженията?

— Добре — казах аз, — да дадем учебен пример, не само измислен, но и преувеличен. Това е пародия на едно опровержение, излязло преди няколко години в „Еспресо“. Предполага се, че вестникът получил писмо от някой си Пречизо Сментуча, ще ви го прочета.

Уважаеми Господин Директор, във връзка със статия „На идите не ще го видите“, публикувана в предишния брой на вашия вестник с името на Алетео Верита, си позволявам да внеса следните уточнения. Не е вярно, че съм присъствал на убийството на Юлий Цезар. Както можете любезно да видите от приложеното удостоверение за раждане, аз съм роден на 15 март 1944 г., следователно много векове след злощастното събитие, което между другото никога не съм одобрявал. Господин Верита сигурно се е заблудил, когато му казах, че винаги празнувам с приятели петнайсети март 44-та.

Също толкова неточно е, че впоследствие към казал на някой си Брут: Ще се видим при Филипи. Искам да уточня, че никога не съм контактувал с господин Брут, чието име дори не знаех до вчера. В хода на краткото ни телефонно интервю казах на господин Верита, че скоро ще се видя отново с общинския съветник Филипи, който отговаря за транспорта, но фразата беше произнесена в контекста на разговор за автомобилния транспорт. В такъв контекст никога не съм казвал, че съм наел убийци, за да елиминират проблема Юлий Цезар, а че съм се заел да накарам съветника да елиминира проблема с трафика на площад „Юлий Цезар“. Благодаря Ви, с уважение, Ваш Пречизо Сментуча.

— Как се реагира на толкова точно опровержение, без да си плюеш на фасона? Ето един добър отговор:

Разбирам, че господин Сментуча съвсем не опровергава, че Юлий Цезар е убит на мартенските иди 44-та. Освен това разбирам, че господин Сментуча винаги празнува с приятели годишнината на 15 март 1944. Именно тази любопитна традиция исках да разкрия в своята статия. Господин Сментуча може би има лични причини да отбелязва с обилни разпивки тази дата, но ще признае, че съвпадението е най-малкото любопитно. Освен това той сигурно си спомня, че в течение на дългото и подробно телефонно интервю, което ми даде, произнесе фразата: „Аз съм на мнение, че трябва да се отдава кесаревото кесарю“; източник много близък до господин Сментуча — и в който няма причина да се съмнявам — ме увери, че това, което Цезар е получил, са двайсет и три прободни рани.

Подчертавам, че в цялото си писмо господин Сментуча избягва да ни каже кой в крайна сметка е нанесъл тези прободни рани. Що се отнася до неприятната поправка за Филипи, пред очите ми е моят бележник, където пише без сянка на съмнение, че господин Сментуча не е казал „Ще се видим у Филипи“, а „Ще се видим при Филипи“.

Същото мога да потвърдя и относно заплашителния израз по отношение на Юлий Цезар. Записките в бележника ми, който е пред очите ми в момента, казват ясно: Аз елимин. пробл. Юл. Цезар. Не можем да избягаме от отговорност или да запушим устата на печата, като се хващаме за сламки и като си играем с думите.

— Следва подписът на Алетео Верита. И така, какво е ефикасното в това опровержение на опровержението? Първо, забележката, че вестникът е научил това, което е написал, от източници, близки на господин Сментуча. Това винаги работи, не се назовават източниците, но се внушава, че вестникът има тайни източници, може би по-достоверни от Сментуча. След това се прибягва до бележника на журналиста. Този бележник няма да го види никой, но идеята за записки на живо укрепва доверието във вестника, кара читателите да мислят, че има документи. Накрая се повтарят инсинуации, които сами по себе си не казват нищо, но хвърлят сянка на подозрение върху Сментуча. Не казвам, че опроверженията трябва да са от този тип, това тук е пародия, но не забравяйте трите фундаментални елемента за опровержението на опровержение: събрани мнения, бележките в бележника и различни съмнения за достоверността на опровергаващия. Ясно?

— Отлично — отвърнаха всички в един глас. И на другия ден всички бяха донесли примери на по-правдоподобни опровержения и на не толкова гротескни, но все така ефективни опровержения на опроверженията. Петимата ми ученици бяха разбрали урока.

Мая Фрезия предложи:

— „Вземаме предвид опровержението, но бихме искали да уточним, че написаното от нас е видно от съдебните решения, тоест от гарантиран източник“. Че Сментуча е оправдан в хода на предварителното разследване, читателят не знае. Нито пък знае, че тези съдебни решения би трябвало да са недостъпни и не е ясно как ние сме се добрали до тях нито дали са автентични. Аз си написах домашното, доктор Симеи, но, ако ми позволите, това ми се струва, как да го кажа, мръсен номер.