Дона Тарт - Щиглецът

— Виктор — каза той, когато излязохме от колата, и едва не премаза пръстите ми със силното си ръкостискане. Гюри и Борис получиха силно потупване по гърбовете. След напрегнати встъпителни обяснения на руски, някакъв къдрав тийнейджър с детско личице се измъкна от седалката на шофьора и бе поздравен от Борис с потупване по бузата и закачливо подсвиркване на встъпителните тактове от детската песен On the Good Ship Lollipop 193 193 (англ.) „Добрият бонбонен самолет“, прочута песен на Шърли Темпъл. — Б.пр. .

— Това е Шърли Ти — обърна се той към мен, рошейки дългите му къдрици. — Шърли Темпъл. Всички му казваме така — можеш ли да се досетиш защо? — и той се засмя, когато момчето неволно се усмихна и на бузите му се появиха дълбоки трапчинки.

— Не се оставяй да те заблуди външният му вид — каза ми Гюри тихо. — Шърли прилича на хлапе, но не отстъпва по смелост и съобразителност на никой от нас.

Шърли ми кимна учтиво — дали говореше английски? като че ли не — и отвори задната врата на „Рейндж Роувър“-а, а ние тримата — Борис, Гюри и аз — седнахме отзад, докато Виктор-Чери седна на мястото до шофьора и заговори с нас оттам.

— Би трябвало да мине лесно — каза ми той с официален тон, докато излизахме от паркинга и завивахме обратно по „Овертоом“. — Обикновена размяна — погледнато отблизо, лицето му беше широко, погледът — буден, устата — малка, строго свита, а суровата му бдителност ме накара да се почувствам малко по-спокоен за логиката на събитията от вечерта или по-скоро отсъствието на логика: смените на коли, липсата на посока и информация, кошмарното съзнание, че всичко ми е напълно чуждо. — Правим услуга на Саша и заради това, разбирате ли, той ще се държи добре с нас.

Дълги, ниски постройки. Светлини на неравни интервали. Имах чувството, че това не се случва, че се случва с някой друг, не с мен.

— Защото — може ли Саша да влезе в някоя банка и да заложи картината? — изреждаше педантично Виктор. — Не. Може ли Саша да отиде в заложна къща и да заложи картината там? Не. Може ли Саша, ако вземем предвид обстоятелствата, при които е извършена кражбата, да се свърже с някой от обичайните си контакти, които има от Хорст, и да получи от тях пари срещу картината? Не. Затова Саша е изключително доволен от появата на загадъчния американец — вие — с когото аз го свързах.

— Саша си инжектира хероин така, както ние с теб дишаме — каза ми тихо Гюри. — Види ли някоя пара, задължително хуква да купува огромни количества дрога.

Виктор-Чери нагласи очилата си.

— Именно. Той не е познавач на изкуството и не е придирчив. Използва картината като кредитна карта с висока лихва или поне така си мисли. Инвестиция за вас — пари в брой за него. Вие ми осигурявате парите — задържате картината като гаранция — той си купува дрога, задържа половината, продава другата и се връща след един месец с двойно по-голяма сума от тази, която сте му дали, за да си прибере картината. Ами ако не се върне след месец с двойно по-голямата сума? Тогава картината е ваша. Както казах, обикновена размяна на залог срещу пари.

— Само че не е толкова обикновена — Борис се протегна и се прозя, — защото, когато ти изчезнеш и се окаже, че чекът е фалшив — какво може да направи той? Ако хукне при Хорст и му поиска помощ в тази работа, Хорст ще му извие врата.

— Доволен съм, че промениха толкова много пъти мястото на срещата. Макар че е малко смешно. Но пък е добре, че днес е петък — каза Виктор, свали авиаторските си очила и ги избърса с края на ризата си. — Накарах ги да помислят, че ще се откажете. Защото непрекъснато отлагаха срещата и променяха плана — вие сте пристигнали едва днес, но те не знаят това — и заради тези постоянни промени в плана им казах, че сте уморен и изнервен от това мотаене из Амстердам с куфар, пълен със зелено, в очакване да чуете нещо от тяхна страна, и че сте си внесли парите обратно в банката и ще отлетите за Америка. Не им стана приятно да го чуят. И така — той кимна към чантата с пари — ето че дойде уикендът, банките са затворени, вие носите толкова пари в брой, колкото имате и… е, те разговаряха с мен много пъти, по телефона, а и съм се срещал лично с тях в един бар в квартала на червените фенери, но накрая се съгласиха да донесат картината и да направим размяната тази вечер, без предварителна среща с вас, защото им казах, че полетът ви е утре, и защото се мотаха толкова, ще трябва да приемат чек за остатъка. Което… е, не им се понрави, но приеха обяснението за чека. Това улеснява нещата.