Дона Тарт - Щиглецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Дона Тарт - Щиглецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Еднорог, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Щиглецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Щиглецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Щиглецът“, литературно събитие от световна величина, преплита съдбата на магнетична картина с драматичното израстване на един млад човек.
Вярата в красивото и една нежна, самотна любов срещу свят, изпълнен с предателства, дрога, измами и убийства.
Всяка нова книга на Дона Тарт, забележителна във всяко отношение фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Последният й роман „Щиглецът“ – несъмнено литературно събитие от световна величина – е мрачна, динамична и вълнуваща история, достойна за Дикенс (както отбелязва и критиката), историята на един млад мъж, загубил рано майка си в терористичен атентат, израстване сред тайните и сенките на антикварно магазинче в Ню Йорк и фалшивия, лекомислен блясък на Лас Вегас.
Тио Декър тръгва по трудния си път, съдбоносно преплетен с историята на мистериозно изчезнала картина. Магнетичната картина се превръща в единствена опора за него, но и го въвлича във враждебен, престъпен свят. Тио се сблъсква с човешката студенина, продажност и алчност, но опознава и добротата, любовта и приятелството. От елегантните салони на Парк Авеню в Ню Йорк, от загадъчния, пленителен, но и опасен свят на антикварните магазини и търговията с антики съдбата го отпраща сред студения, измамен блясък на Лас Вегас.
Дрога, убийства и измами, една нежна и самотна любов, страх и отчаяние, кървави преследвания в живописния Амстердам – такова е болезненото израстване на младия герой, пленник на капризите на съдбата. Но самотните му лутания не успяват да унищожат вярата в красотата и вечността, в изкуството, надмогнало мимолетните човешки страсти и амбиции.
Романът печели наградата „Пулицър“ за 2014 г. за художествена проза и се радва на изключителен интерес от страна на публиката и критиката. Книгата е описана от журито като „красиво написан роман за съзряването, с изключително добре обрисувани образи“. „Книга, която вълнува ума и докосва сърцето“, добавят членовете на журито. „Щиглецът“ е изключително рядко литературно събитие, прекрасно написан роман, който говори както на ума, така и на сърцето.
Стивън Кинг „Поразително. Великолепна, достойна за Дикенс книга, съчетаваща като в симфония разказваческите умения на Дона Тарт в едно възхитително цяло“
„Ню Йорк Таймс“ „Удивително постижение.“
„Гардиън“

Щиглецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Щиглецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Може да съм отишъл в малката баня до нейната спалня, за да потърся в аптечката аспирин или нещо друго за главоболие, не знам. Единственото, което знам със сигурност е, че в определен момент се озовах в собствената си стая, без да знам как съм стигнал дотам, подпирах се с ръка на стената до леглото и имах чувството, че ще повърна. А после всичко се обърка дотолкова, че не съм в състояние да дам точно описание на нищо до момента, когато се изправих объркан на дивана в дневната, дочул нещо като отваряне на врата.

Но не се беше отворила нашата входна врата, а нечия друга, по-нататък по коридора. В стаята беше тъмно, чувах откъм улицата шума на движението в този натоварен следобеден час. Застинах в тъмнината, за миг-два сякаш сърцето ми спря, докато си изяснявах произхода на шумовете и познатите очертания на лампата над масата и облегалките на столовете с формата на лира се откроиха в сумрака на фона на прозореца.

— Мамо? — казах, а нотката на паника в гласа ми бе ясно доловима.

Бях заспал в мръсните си, мокри дрехи; диванът също беше влажен, на него се виждаше мокра вдлъбнатина с очертанията на човешко тяло, където бях лежал. През прозореца, който майка ми бе оставила полуотворен сутринта, нахлу студен повей на вятъра и накара щорите да изтракат.

На таблото на часовника беше изписано 18:47. Схванат, обзет от нарастващ страх, аз се заех да обикалям апартамента, палейки всички лампи — дори лампите на тавана в дневната, които обикновено не ползвахме, защото светлината им беше прекалено остра и ярка.

Застанал на прага на мамината спалня, видях, че в тъмното примигва червена светлинка. Заля ме възхитителна вълна от облекчение; стрелнах се вътре, заобиколих леглото и заопипвах апарата, за да намеря копчето на секретаря, а после изминаха няколко секунди, преди да осъзная, че гласът, който чувам, съвсем не е на майка ми, а на една жена, с която работеха — тонът й беше неоснователно жизнерадостен. „Здравей, Одри, Пру се обажда, просто така. Ужасен ден, нали? Виж какво, коректурите за Пареха пристигнаха и трябва да говорим, но отложиха крайния срок, така че за това нямай грижа, поне засега. Надявам се всичко да е наред, мила, обади се, когато можеш.“

Стоях там дълго време, взирайки се в апарата, когато записът приключи с изписукване. После повдигнах долния край на едната щора и надникнах надолу, към движението по улицата.

Беше часът, в който хората се прибират у дома. До мен долиташе слабо звукът на клаксоните от улицата долу. Жестокото главоболие продължаваше да ме мъчи, както и чувството (тогава непознато за мен, а днес за съжаление прекалено добре познато), че съм се събудил с ужасен махмурлук и подозрението, че съм забравил и оставил несвършени важни неща.

Върнах се и набрах с треперещи пръсти номера на мобилния й телефон, толкова бързо, че го обърках и се наложи да го набирам отново. Но тя не отговори; включи се гласовата поща. Оставих съобщение {Мамо, аз съм, притеснявам се, къде си?) и седнах на ръба на леглото й, стиснал главата си в ръце.

От долните етажи започна да се просмуква мирис на готвено. Неясни гласове долитаха от съседните апартаменти; неразбираеми, глухи шумове, някой отваряше и затваряше шкафове. Беше късно: хората се прибираха от работа, оставяха чантите си да тупнат на пода, поздравяваха котките, кучетата и децата си, включваха телевизора, за да чуят новините, приготвяха се да отидат някъде на вечеря. Къде ли беше тя? Опитах се да се сетя за всякакви възможни причини, поради които може да се е забавила, но всъщност не можах да измисля дори една — макар че, кой знае, може пък някъде да е била затворена някоя улица и тя да не е успяла да се добере до вкъщи. Но нямаше ли да се обади?

Казах си, че може да е изпуснала някъде телефона си. Може да се е счупил? Може да го е дала на някой, който е имал по-голяма нужда от него?

Тишината в апартамента ме изнервяше. Водата виеше в тръбите, вятърът потракваше измамно в щорите. Тъй като само си седях бездеен на ръба на леглото й, изпитах нужда да направя нещо. Отново набрах номера й и оставих още едно съобщение, този път не успях да скрия треперенето на гласа си. Мамо, забравих да кажа, вече съм си вкъщи. Моля те, обади се веднага щом имаш възможност, става ли? После се обадих и на служебния й телефон и оставих съобщение на телефонния секретар — за всеки случай.

Тръгнах обратно към дневната, усещайки как от средата на гръдния ми кош започва да се разпростира смъртен хлад. След като постоях там няколко мига, тръгнах към таблото, окачено в кухнята, за да видя дали не ми е оставила съобщение на него, макар вече да ми беше ясно, че не е така. Върнах се в дневната и отново надникнах през прозореца към оживената улица. Възможно ли бе да е решила да изтича до аптеката или бакалницата, без да ме буди? Част от мен искаше да изляза на улицата и да започна да я търся, но беше налудничаво да се мисли, че бих я открил сред тълпите в този пиков час, а и се опасявах, че ако изляза от апартамента, ще изпусна обаждането й.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Щиглецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Щиглецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Щиглецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Щиглецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x