Джеймс Клавел - Вихрушка

— Това зависи от вашето съдействие.

— Ще я помоля да се върне. Ще настоявам, ако имате предвид това.

— Тя би могла да бъде изпратена обратно — каза майорът. Явно го дразнеше. — О, да. Но, разбира се, възможно е по пътя към границата или дори от хотела да бъде „отвлечена“ отново, този път от бандити, ирански бандити, лоши бандити, да бъде държана в планините един-два месеца и евентуално да бъде предадена срещу откуп на хана.

— Какво искате да направя? — Лицето на Ерики бе станало пепелявосиво.

— Недалеч оттук е железопътната линия. Тази нощ биха могли тайно да ви изведат и да ви откарат в Истанбул. Обвиненията срещу вас биха могли да бъдат отменени. Ще можете да получите добра работа, да летите и обучавате наши летци в продължение на две години. В замяна вие се съгласявате да станете наш таен агент, предоставяте ни информация за Азербайджан, по-специално за онзи руснак, когото споменахте — Мжитрик, информация за Хаким хан: къде и как живее, как може човек да влезе в двореца и всичко останало, което ви поискат.

— А съпругата ми?

— Тя остава във Ван по собствена воля като залог за вашето поведение… за един-два месеца. След това ще може да се присъедини към вас, където и да сте.

— При условие че бъде ескортирана обратно до Хаким хан днес, в безопасност, невредима и бъде доказано пред мен, че е в безопасност и невредима, ще направя каквото искате.

— Или сте съгласен, или не — рече нетърпеливо майорът. — Не съм дошъл тук да се пазаря с вас!

— Моля ви, тя няма нищо общо с някакви мои престъпления. Моля ви, пуснете я. Моля ви.

— Да не мислите, че сме глупаци? Съгласен ли сте, или не?

— Да! Но първо искам тя да е в безопасност. Първо!

— Може би първо искате да гледате как я пребиват? Първо.

Ерики се опита да го сграбчи през решетките, цялата врата се разтресе от удара. Но майорът стоеше извън обсега му и се изсмя на голямата ръка, която безсилно се мъчеше да го хване. Беше преценил разстоянието точно. Имаше твърде голям опит, та да се остави да го изненадат, беше твърде опитен следовател и знаеше как да дразни, да заплашва и да изкушава, как да се подиграва и преувеличава, и да използува страха и ужаса на затворника, как да усуква истините, за да проникне през завесата от неизбежни лъжи и полуистини, за да стигне до истинската истина.

Неговите началници го бяха оставили сам да реши какво да прави с тези двамата. Той вече бе решил. Без да бърза, извади револвера си и го насочи в лицето на Ерики. И дръпна ударника. Ерики не се отдръпна, само държеше решетките с огромните си ръце и дишаше тежко.

— Добре — каза спокойно майорът и прибра револвера. — Бяхте предупреден, че вашето поведение определя отношението към нея. — И си тръгна. Когато остана сам, Ерики се опита да откъсне вратата от пантите й. Вратата изстена, но устоя.

Ал Шаргаз, международното летище: 4,39 следобед.

Седнал зад волана на колата си, Гавалан наблюдаваше как люкът на товарния самолет 747 се затваря зад половината 212-ки, сандъците с резерви части и роторите. Пилотите и механиците трескаво товареха втория самолет. Оставаше да се натоварят само още един корпус, дузина сандъци и купища куфари.

— По график сме, Анди — каза Руди, който ръководеше товаренето, преструвайки се, че не забелязва колко е пребледнял приятелят му. — Половин час.

— Добре. — Гавалан му подаде някакви документи. — Ето разрешенията всички механици да заминат с него.

— А пилоти?

— Не. Всички пилоти са с полет на „Бритиш Еъруейз“. Но се погрижи до шест и десет довечера всички да са в Имиграционната служба. „Бритиш Еъруейз“ не може да забавя полета. Погрижи се всички да са там, Руди. Трябва да се качат на този полет, аз гарантирах за това.

— Не се безпокой. А Дюк и Мануела?

— Те вече заминаха. Доктор Нът тръгна с тях, така че всичко е наред. Аз… това май е всичко. — На Гавалан му бе трудно да мисли.

— Ти и Скраг все още ли сте с полета в осемнадесет и тридесет и пет за Бахрейн?

— Да. Жан-Люк ще ни посрещне. Вземаме и Касиги, за да организираме работата му и да го подготвим за машините за „Иран-Тода“. Аз съм последен.

— Ще се видим в Абърдийн. — Руди стисна здраво ръката му и хукна. Гавалан настъпи съединителя, включи със стържене на скорост и изруга, после подкара обратно към офиса.

— Има ли нещо, Скраг?

— Не, не, още не, приятелю. Касиги се обади. Казах му, че работата е опечена, дадох му регистрационните номера на хеликоптерите, имената на пилотите и механиците. Той имал резервация за нашия полет за Кувейт тази вечер, после щял да пътува с кола до Абадан, после до „Иран-Тода“. — Скрагър бе не по-малко учуден от останалите от вида на Гавалан. — Анди, осигурил си се срещу всякакви възможности.