Джеймс Клавел - Вихрушка

— Нашите банкери са „Сумитомо“ — рече веднага Касиги. — Бих могъл да уредя среща с тях тук тази вечер. Това не представлява проблем. Откъде ще намерите хеликоптери?

— От Германия или Франция — не мога да използвам британски или американски, същото важи и за пилотите. Може би от Франция е по-добре предвид нейната помощ за Хомейни. Бих могъл да ги намеря чрез мои приятели в „Аероспатиале“. Ами застраховка? Няма да е възможно да ви осигуря застраховка в Иран.

— Може би ще успея да уредя това от Япония.

— Добре. Би ми било неприятно да летя с незастраховани машини. След това… Скраг, да речем, че успеем да намерим хеликоптери, колко пилоти и механици ще ти трябват?

— Е, Анди, ако успееш да ги намериш, най-добре да имаш осем до десет пилоти в списъка и десет до четиринадесет механици, разположени извън Иран, но наблизо.

— Кой ще им плаща, господин Касиги? В каква валута и къде?

— В каквато валута пожелаят, където и да е и както и да е. При стандартни тарифи, нали?

— Мислех си, че ще предложите премия за опасност, като се има предвид какво представлява Иран.

— Не бихте ли могли да уредите всичко вместо мен, господин Гавалан: оборудването и хората за, да речем, десет процента допълнителна комисиона?

— Забравете за процентите, но не забравяйте, че за нашето участие не бива да се говори много. Бих предложил следното: операцията ви трябва да се контролира — материално-техническо снабдяване, резервни части и ремонти — от Кувейт или Бахрейн.

— Бахрейн би било по-добре, Анди — намеси се Скрагър.

— Кувейт е много по-близо — вметна Касиги.

— Да — отвърна Скрагър, — и затова е по-податлив на натиск от Иран и вълнения, предизвикани от Иран. Мисля, че тази страна на Залива ще понесе известни удари. Тук има твърде много шиити, обикновено бедни, и твърде много шейхове, които са сунити. И в близка, и в далечна перспектива по-добре е в Бахрейн.

— Тогава в Бахрейн — съгласи се Касиги. — Господин Гавалан, би ли могъл капитан Скрагър да предостави услугите си за една година да ръководи операцията — при положение че я реализираме — при заплата двойно по-голяма от сегашната му? — Забеляза как Скрагър присви очи и се зачуди дали не е отишъл твърде далеч, и затова добави небрежно: — След като искам от вас да се откажете от първата си любов, приятелю, справедливо е да получите компенсация.

— Това е чудесно предложение, но… ами, не зная. Анди?

Гавалан се поколеба.

— Това означава, че ще трябва да напуснеш С-Г, Скраг, и да спреш да летиш. Не можеш да командваш пет машини и да летиш — а така или иначе не можеш изобщо да се върнеш в Иран, няма начин.

„Точно така. Да спра да летя? Значи и аз съм на кръстопът — помисли си Скрагър. — Не се опитвай да се преструваш, че лошият късмет на Мак не те накара да си помислиш да зарежеш всичко. И защо припаднах вчера? Доктор Нът каза, че било само от изтощение. Дръжки, никога през живота си не съм припадал и какво ли разбират докторите! Една година в Бахрейн? Това е по-добре, отколкото няколко месеца в Северно море, където все ще се опитвам да избегна следващия преглед. Да не летя? Божичко! Чакай малко, бих могъл да съм в течение и да поддържам формата си с малки местни полети за удоволствие.“

— Ще трябва да помисля за това, но благодаря за предложението, господин Касиги.

— Междувременно, господин Гавалан, бихте ли могли лично да организирате работата през първия месец?

— Да. Ако имаме известен късмет, до една седмица ще мога да събера достатъчно машини и екипажи, за да започнете, а останалите — след седмица-две на подновяеми тримесечни договори. Ако успеем да спазим крайния срок — добави Гавалан възможно най-деликатно.

— Точно в девет часа. Може би бихте могли да споменете пред вашия посланик, дори ако премине крайният срок тази вечер, че товарните ми самолети ще дойдат чак утре на обед и няма да съм в състояние да ги натоваря и да излетят преди залез-слънце утре.

— „Ниво посланик“ ще си остане между нас, нали?

— Разбира се. Имате думата ми. Скраг?

Касиги чу Скраг да казва същото и се зачуди както винаги, че западняците са толкова наивни да разчитат на нечия „дума“. Честна дума. Чия чест, каква чест? Нали е казано открай време, че споделената тайна не е тайна и никога вече няма да бъде тайна? Като „Вихрушка“. Толкова лесно бе да я разкрие.

— Може да направим следния план: ще уредим финансите и акредитивите тази вечер, а вие започвате да уреждате хеликоптерите, резервните части и екипажите и как да ръководите операцията от Бахрейн, складовете и така нататък — всичко подлежи на потвърждение утре при залез-слънце. Ако сте успели да измъкнете оборудването си дотогава, гарантирате, че „Иран-Тода“ ще получи хеликоптерите си до една седмица.