Джеймс Клавел - Вихрушка

— По дяволите, да! Когато кажете. — Уесън се ухили насреща му и се наведе към него, снижи гласа си до добродушен, заговорнически шепот и Гавалан за пръв път забеляза малкия слухов апарат в лявото му ухо. — Исках само да ви поздравя — как само духнахте от тези типове!

— Ние, ъ-ъ, просто имахме късмет. Съжалявам, трябва да бързам. Чао.

— Разбира се, до скоро. — Замислен, Уесън взе писалката си и я сложи в джоба. „Значи Касиги ще се опита да измъкне Гавалан — помисли си той, докато вървеше бавно към фоайето. — Не бих се сетил за него. Майната му, новият режим няма да се съгласи да съдейства. Касиги сигурно е откачил, в «Иран-Тода» е бъркотия, и, по дяволите, дори и да започнат сега, ще минат години, преди тази инсталация да заработи, а всички знаят, че кранчето за нефта на Иран ще остане затворено, Япония ще загуби седемдесет процента от енергийните си доставки, световните цени сигурно пак ще скочат, още инфлация… Япония е единственият ни съюзник в Тихия океан и горките копелета ще бъдат притиснати.

Господи, сега, когато работата на Гавалан в Ленгех е приключена, няма ли това да застраши цялото поле на Сири? Как ще работи дьо Плеси в Сири без хеликоптерно осигуряване? Посланик, а? Интересно. Как ще стане това? Кой какво ще направи и за кого? И колко от това да разкажа на Арон? Всичко, това копеле ще разбере всичко по детайлите, ако изобщо някой може да го разбере.“

Той мина през фоайето да се качи в колата си и не забеляза Касиги в една телефонна кабина встрани.

— … напълно съм съгласен, Ишии сан — говореше почтително на японски Касиги. По челото му бе избила пот. — Моля, информирайте негово превъзходителство, че ще получим оборудване и екипажи, сигурен съм, ако можете, да уредите останалото. — Стараеше се гласът му да не звучи нервно.

— А, така ли? Отлично — отвърна Ишии от посолството. — Ще информирам веднага негово превъзходителство. А какво става с иранския посланик? Обади ли ви се?

Сякаш земята се продъни под Касиги.

— Не е ли приел поканата?

— Не, съжалявам много, още не, а вече е почти три часът. Много обезпокоително. Моля, елате на срещата, както се договорихме. Благодаря ви, Касиги сан.

— Благодаря ви, Ишии сан — отвърна той, а му се искаше да изкрещи. Затвори внимателно телефона.

В прохладния въздух на фоайето, където работеше климатична инсталация, се почувствува по-добре и се приближи към рецепцията. Взе оставените за него съобщения — две от Хиро Тода да се обади, — качи се в стаята си и заключи вратата. Смачка съобщенията на топка, хвърли ги в тоалетната и се изпика върху тях.

— Скъпи тъпи братовчеде Хиро — рече той високо на японски, — ако ти снася тъпата глава, което трябва да направя, за да отърва своята — и добави поток нецензурни английски думи, защото в японския нямаше такива, — твоето семейство ще бъде задължено на моето в продължение на осем поколения за всички неприятности, които си ми причинил.

Пусна водата в тоалетната, съблече се и взе душ, после легна гол на леглото на хладния бриз. Искаше да събере енергия, да възстанови спокойствието си и да се приготви за срещата.

Случайната забележка на японския посланик, с която започна целия замисъл, бе направена пред Роджър Нюбъри на приема в британското посолство преди два дни. Посланикът бе споменал, че новият ирански посланик оплаква затварянето на „Иран-Тода“, която би дала на новата ислямска република огромна икономическа власт в целия регион на Залива.

— Казва се Абадани, с университетско образование, завършил е икономика, фундаменталист е естествено, но не краен. Доста е млад и не много опитен, но е служител от кариерата, говори добър английски и беше в посолството в Кабул…

По това време тези забележки не говореха почти нищо на Касиги. После се случи „Вихрушка“. Телексите от Техеран бяха разпратени из целия Залив и бяха последвани от слухове за искане на Абадани за инспекция на хеликоптерите на Гавалан; инспекцията бе определена за тази вечер и очевидно щеше да докаже, че те са били с иранска регистрация: „…а това, Касиги сан, ще предизвика международен инцидент“ — му бе казал Ишии късно снощи, — „защото сега ще бъдат намесени и Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, а това, мога да те уверя, ще се опитат да избегнат всички, и най-вече нашият шейх.“

Сутринта той бе отишъл да се види с Абадани и му бе обяснил за Затаки и започването на строителството отново, като добави съвсем поверително, че японското правителство преразглежда статута на „Иран-Тода“, за да стане национален обект и да поеме цялото финансиране в бъдеще, и че със съдействието на негово превъзходителство Абадани той също би могъл да започне отново работа в Бандар-е Делам. Незабавно.