Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ще чакаме още половин час — каза Локхарт.

— Боже, все едно че разполагаме с всичкото време на света.

— Глупаво е и двамата да чакаме, по-безопасно е вие да тръгнете отделно — Колко пъти трябва да го повтарям? Вземи всички, а аз ще чакам.

— Когато Мак дойде, можем всички да тръг…

— По дяволите, вземи механиците и Вазари, а аз ще чакам. Ако Мак беше тук и чакахте мене, той щеше да каже същото. За Бога, престани да се правиш на герой и излитай.

— Не. Съжалявам, но ще чакам, докато дойде и той, или тръгваме и двамата.

Локхарт вдигна рамене. Настроението му бе мрачно като небето над тях. Веднага след като пристигнаха, бе развил предложения от Макайвър план: „Фреди, Мак излезе спокойно от системата на Ковис към единадесет и тридесет. Да речем, че лети още половин час в радиуса на обхвата им, а след това още максимум половин час, за да имитира авария, да кацне и да се отърве от Киа, максимум един час, за да стигне дотук, абсолютният максимум в краен случай означава, че ще бъде тук към един и половина. Хващам се на бас, че ще бъде тук към един, един и петнадесет.“

Но вече минаваше два, а Мак още го нямаше, а може би и изобщо нямаше да дойде — сигурно беше станал някакъв провал. Той огледа облаците, търсейки отговори във времето, обмисляше отново планове и контрапланове. Празните варели бяха подредени на купчина, имаше още пет пълни. Варелите бяха докарани тук по време на редовни полети до сондите и бяха скрити под мушами, замаскирани с пясък и водорасли. Навътре в морето едва се виждаше някаква сонда, издигната на опорите си високо над водата.

Не бе имал никакви проблеми по време на полета от Ковис дотук. Веднага след като излетяха и нямаше вече никаква опасност, Вазари изпълзя напред. „По-добре се крий, докато навлезем в Залива“ — му бе казал Локхарт. Обаче, когато кацнаха, на Вазари му стана много лошо, той промени решението си и разказа на останалите какво се бе случило. Вазари вече се беше оправил и беше приет. Все още обаче го гледаха с подозрение.

Брегът вонеше на гнила риба и водорасли. Постоянният вятър със скорост около тридесет възела разтърсваше витлата на роторите и продължаваше да духа в обратна посока на маршрута им за бягство към Кувейт. Мрачните облаци над главите им се бяха снижили вече до шестдесет метра. Това обаче не правеше впечатление на Локхарт. Мислите му все повече го теглеха на север, към Техеран и Шаразад, докато слухът му се напрягаше да чуе през вятъра и вълните шума на 206. „Хайде, Мак — молеше се той. — Хайде, не ме изоставяй. Хайде, Мак, не ме изоставяй…“

И в този миг го чу. Изчака няколко секунди, за да се увери, и изскочи от кабината. Беше отворил леко уста, за да го чува по-добре и да се ориентира за посоката. После и Еър излезе от унеса си и застана до него, и двамата се взираха в мрачното небе, вече го чуваха, шумът на двигателя ставаше все по-силен, отмина към морето и Локхарт изруга:

— Пропусна ни!

— СВЧ? — попита Еър.

Адски е опасно… още не… ще мине още веднъж, прекалено добър е, за да не го направи.

Зачакаха отново. Шумът от двигателите заглъхваше, заглъхваше, после се задържа на едно ниво, усили се. Хеликоптерът отново мина над тях и ги пропусна, започна да заглъхва и пак се върна. Шумът на двигателите нарастваше все повече, после машината изскочи от мъглата половин миля по-нагоре по брега, забеляза ги и започна да се приближава. Без съмнение това беше техен хеликоптер, пилотът беше Макайвър и беше сам. Посрещнаха го с радостни възгласи.

В кабината на 206.

Макайвър откри много трудно мястото на срещата. Калната равнина изглеждаше еднаква навсякъде, бреговата линия — еднообразна, условията бяха лоши. После се сети за неработещата сонда край брега и излезе над морето, за да я открие и използва като ориентир.

— Слава Богу — промърмори той и въздъхна, когато ските опряха здраво на земята. Стомахът го болеше и ужасно му се пикаеше. Отвори веднага вратата на кабината и прекъсна въпросите им:

— Извинявайте, трябва да се изпикая. Фреди, изключи вместо мене, моля те.

Локхарт, който беше по-близо, отвърна:

— Аз ще свърша това, Мак.

— Благодаря. — Макайвър бе разкопчал колана си, измъкна се навън и изтича под перките към най-близката дюна. Когато пак беше в състояние да говори, се обърна и видя, че Еър го чака, а останалите са до хеликоптера.

— Щеше да ми се пръсне мехурът.

— Знам как е.

Макайвър се изтръска, вдигна ципа и забеляза Вазари.

— Какво, по дяволите, прави тоя тука?