Джеймс Клавел - Вихрушка

Той отпи от уискито, доволен от работата си през деня. Имаше много приятен вкус. Предпочиташе го без лед.

В селището близо до северната граница: 5,30 сутринта.

В сумрака на утрото Ерики нахлузи ботушите си. Беше вече облечен в пилотското си яке, чиято добре омекнала кожа приятно шумолеше, ножът му беше изваден от ножницата и напъхан в ръкава. Внимателно отвори вратата. Селото спеше под снежното си покривало. Не видя никакви пазачи. Изпод навеса, където бе скрит хеликоптерът, не достигаше нито звук, но Ерики знаеше, че го охраняват добре, така че нямаше смисъл да опитва. Беше опитвал по различно време на деня и нощта. Всеки път стражите от салона и пилотската кабина просто му се усмихваха, нащрек и учтиво. Нямаше начин да се пребори и с тримата и да излети. Единственият му шанс беше да избяга пеша и той кроеше планове още от мига, когато завчера се скараха с шейх Баязид.

Сетивата му се насочиха към тъмнината. Звездите бяха скрити от тънки облаци. Сега! Със сигурна стъпка той се промъкна през вратата и покрай редицата колиби, насочи се към дърветата и изведнъж се оплете в някаква мрежа, която като че ли падна от небето, и започна борба за живота си.

Четирима държаха краищата на мрежата, предназначена за залавяне и укротяване на диви кози. Те ловко я затягах около него все по-здраво и въпреки че той крещеше от ярост и с огромната си сила разкъса някои от въжетата, скоро лежеше безпомощен в снега. За секунди остана така задъхан, после отново се опита да разкъса мрежата, а чувството на безсилие го караше да вие. Но колкото повече се напъваше да се пребори с въжетата, те като че ли още повече се затягаха. Накрая престана да се бори и легна на земята, опита се да си поеме въздух и се огледа. Беше обграден. Цялото село беше будно, всички — облечени и въоръжени. Очевидно го бяха чакали. Никога не бе виждал или чувствал толкова омраза.

Петима души едва го повдигнаха и го завлякоха до колибата, в която се бяха събрали всички. Хвърлиха го грубо на мръсния под пред шейх Баязид, който седеше с кръстосани крака върху кожа на подобаващото му се място до огъня. Колибата беше голяма, задимена и претъпкана.

— И така — започна шейхът, — ти се осмели да не ми се подчиняваш.

Ерики лежеше, без да мърда, и събираше сили. Какво можеше да отговори?

— През нощта се върна един от моите хора от хана. — Баязид трепереше от ярост. — Вчера следобед по заповед на хана са прерязали гърлото на моя пратеник против всички правила на рицарството! Какво ще кажеш за това? Прерязали са му гърлото като на куче! Като на куче!

— Аз… не мога да повярвам, че ханът ще направи такова нещо — рече Ерики безпомощно. — Не мога да го повярвам.

— В името на Аллаха, гърлото му е било прерязано. Той е мъртъв и ние сме опозорени. Всички! Аз! Опозорени заради теб!

— Ханът е чудовище. Съжалявам, но аз не съм…

— Ние преговаряхме с хана почтено, и с теб, вие бяхте причината за войната, която спечелиха враговете на хана и нашите врагове, ти се ожени за дъщеря му, а той е богат и има толкова торби със злато, колкото са космите на козата. Какво са десет милиона риала за него? Козе лайно. Още по-лошо, той ни опозори. Господ да го накаже!

Сред присъстващите се разнесе шепот. Те чакаха, без да разбират какво се казва на английски, но долавяха истеричните нотки в гласа му. И съскащата злоба.

— Иншаллах! Сега ще те освободим, както искаше, пеша и ще те преследваме като животно. Няма да те убием с куршуми, нито пък ще успееш да видиш залеза на слънцето, когато ханът ще получи главата ти като подарък. — Шейхът повтори наказанието на собствения си език и махна с ръка. Няколко души пристъпиха напред.

— Чакайте, чакайте! — извика Ерики. Страхът му подсказа една идея.

— Искаш да просиш милост? — рече Баязид презрително. — Мислех, че си мъж, и затова не заповядах да ти прережат гърлото, докато спеше.

— Не милост, отмъщение! — изрева Ерики. — Отмъщение!

Последва учудено мълчание.

— За теб и за мен! Не заслужаваш ли отмъщение за такъв позор?

Младият шейх се поколеба.

— Що за трик е това?

— Мога да ви помогна да си възвърнете честта — и аз моята. Нека да плячкосаме двореца, така и двамата ще бъдем отмъстени. — Ерики се молеше на боговете на своите предци да го направят красноречив.

— Луд ли си?

— Ханът ми е по-голям враг, отколкото е на теб, защо иначе ще позори и двама ни, освен ако не иска да насочи яростта ти към мен? Аз познавам двореца. Мога да вкарам теб и петнадесет въоръжени мъже в предния двор за частица от секундата и…