Джеймс Клавел - Вихрушка

— С какво? Прочетох решението за развода ти и ми е ясно, че с издръжката на предишната ти съпруга и детето вероятността да успееш да опазиш сестра ми от мизерия е малка.

Локхарт се задушаваше от ярост. Шаразад се въртеше на стола си. Локхарт забеляза страха й и овладя порива си да смачка Мешанг в масата.

— Всичко е наред, Шаразад. Твоят брат има право да пита. — Той прочете самодоволството в изваяното, хубаво лице и разбра, че битката се е завързала.

— Ще се справим, Мешанг, аз ще се справя. Нашият апартамент няма да бъде реквизиран завинаги, пък и можем да вземем друг. Ще се спра…

— Няма никакъв апартамент или сграда. Изгоря в събота. Цялата е изгубена, всичко.

Те го зяпнаха. Шаразад беше потресена.

— О, Мешанг, сигурен ли си? Защо не ми каза? За…

— Толкова ли е голяма твоята собственост, че да не я проверяваш от време на време? Изгубена е, цялата!

— О, Господи! — промърмори Локхарт.

— По-добре да не богохулстваш — сряза го Мешанг, съжалявайки, че не може да злорадства открито. — И така, няма никакъв апартамент, никаква сграда, нищо. Иншаллах. Сега, сега как възнамеряваш да платиш сметките?

— Застраховката! — възкликна Локхарт. — Трябва да има застра…

Избухналият смях удави гласа му. Шаразад събори чашата с вода, но никой не забеляза.

— Ти мислиш, че ще бъде платена застраховка? — подигра му се Мешанг. — Сега? Дори и ако имаше? Държиш се като луд! Няма застраховка, никога не е имало. И така, капитане: много дългове, никакви пари, никакъв капитал, никаква сграда — не че това беше твое по закон, просто запазваш репутацията. Начин, уреден от баща ми, за да ти осигури средства да се грижиш за Шаразад. — Той взе парче халва и го пъхна в устата си. — И така, какво предлагаш?

— Ще се оправя.

— Как, моля, кажи ми! И на Шаразад, разбира се, тя има право, законното право да знае. Как?

— Аз имам бижута. Мога да ги продам — възнегодува Шаразад.

Мешанг остави думите мъчително да висят във въздуха, очарован, че Локхарт е притиснат до стената, унизен, гол като пушка. Мръсен неверник! „Ако не бяха Локхартовците в нашия свят, тези хищни чужденци, експлоататори на Иран, ние щяхме да бъдем свободни, без Хомейни и неговите молли, баща ми щеше все още да е жив, а Шаразад — подходящо омъжена.“

— Е?

— Какво предлагаш? — попита Локхарт. Не виждаше изход от капана.

— Какво предлагаш ти?

— Не знам.

— Междувременно ти нямаш къща, имаш значителни дългове и скоро ще си безработен — съмнявам се, че на вашата компания ще й бъде разрешено да оперира тук много дълго. Съвсем правилно — чуждестранните компании са обявени за персона нон грата. — Мешанг изпитваше удоволствие, че си бе спомнил латинската фраза.

— Ако стане това, ще подам оставка и ще кандидатствам да летя с хеликоптери на ирански компании. Те ще имат нужда от пилоти веднага. Говоря фарси, експерт-пилот съм и съм инструктор. Хомейни… Имамът иска веднага да се нормализира производството на петрол, така че те ще се нуждаят от обучени пилоти, естествено.

Мешанг се изсмя наум. Вчера министър Киа беше идвал на пазара — скромен, както подобава, и с желание да се хареса, беше донесъл изтънчен пишкеш — нали договорът за неговия „консултантски хонорар“ се подновяваше всяка година! — и му беше разказал за своите планове да придобие всички хеликоптери на съдружниците и да замрази всички банкови сметки. „Няма да имаме проблеми да вземем всички наемници, от които имаме нужда да карат нашите хеликоптери, ваше превъзходителство Мешанг — бе заявил Киа. — Те ще се тълпят при нас за половината от нормалната си заплата.“

„Да, те, но не и ти, временни съпруже на моята сестра, не и ти, та дори и за десета от заплатата…“

— Предлагам да бъдеш по-практичен. — Мешанг изследваше ноктите си с красиво направен маникюр, които бяха галили четиринадесетгодишното, което Киа му бе дал. „Първото от много, ваше превъзходителство!“ Възхитително бяла черкезка кожа и така лесно уредена женитба за този следобед, който той с удоволствие разтегли до цяла седмица.

— Сегашните управници са ксенофоби, особено за американци.

— Аз съм канадец.

— Съмнявам се, че това има значение. Логично е да се предположи, че няма да ти разрешат да останеш — той погледна остро към Шаразад — или да се върнеш.

— Догадки — изрече Локхарт през зъби, като забеляза израза на лицето й.

— Капитане, доскорошната благотворителност на моя баща не може повече да бъде поддържана — времената са трудни, аз искам да знам как смяташ да издържаш моята сестра и детето й, което предстои да се роди, къде имате намерение да живеете и как.