Тили Багшоу - Дуел

Всъщност днес Боби трябваше да е в Ирландия, течеше отлично платеният му двуседмичен треньорски ангажимент. Но не може да пропусне първото надбягване на Тъндърбърд на хиподрума в „Белмонт“. Някои неща си заслужаваха да проявиш безотговорност.

Боби паркира взетия под наем шевролет в едно от резервираните за треньорите места и тръгна по тревата, без да обръща внимание на високите дъбове, кипариси и двете езера, които прославяха хиподрума с красотата му.

— Ето те най-после — нетърпеливо извика обикновено спокойният Барти. — Мислех, че ще се появиш преди десет. Деймиън вече отиде в залата за теглене.

— Съжалявам — отвърна Боби, като потърка очи от умора и от смайване пред сакото на лилави и розови райета, което носеше съдружникът му. — Изкарах тежка нощ. Страхотно сако.

— Благодаря — кимна Барти сериозно. — Носи ми късмет. Платнен еквивалент на фън шуй.

Боби не отговори. Тоалетите на Барти винаги бяха впечатляващи и пистите в Америка щяха да са доста по-скучни без тях.

Точно в този момент брюнетка в прилепнал бял брич и лъскави черни ботуши мина покрай тях и му се усмихна през рамо, когато улови погледа му.

— Господи, никога ли не се спираш? — поклати глава Бари. — Сега не е време да се фокусираш върху члена си, хлапе.

— Знам — отвърна Боби лаконично и осъзна, че умората го кара да се държи рязко.

Всъщност либидото му бе потънало в зимен сън толкова отдавна, та се изненада, че изобщо забеляза момичето. По принцип треньорската работа му позволяваше да чука колкото си иска. Често само мисълта за момичетата правеше отсъствието му от Хайуд поносимо. Но този път просто нямаше енергия за това. Не знаеше дали причината е, че момичетата не бяха толкова красиви като преди или финансовият стрес го изтощаваше, или го тормозеха мислите за Мили, които не успяваше да прогони, колкото и да се опитваше. Но каквото и да бе, напоследък просто не се интересуваше от флиртове.

— Слушай, съжалявам — извини се той, защото не искаше да си разваля отношенията с Барти, особено днес. — Спах отвратително снощи. Мисля, че просто съм прекалено напрегнат.

Барти кимна. Той самият не бе спал много предишната нощ.

— Защо не отидеш да го видиш? Ей там е — кимна той към сребристото ремарке, пред което стоеше Тъндърбърд под грижите на двама коняри. — Струва ми се напълно спокоен и щастлив.

Боби се ухили и тръгна към жребеца, като по пътя едва не бе съборен на земята от някакво момиче в жокейска униформа.

— Гледай къде ходиш, мамка ти — изсъска момичето, въпреки че тя блъсна Боби, а не обратното.

Британският акцент незабавно прикова вниманието му.

— Рейчъл? — изненада се той.

Беше чел някои от интервютата й, изпълнени с нападки срещу Мили, и знаеше, че язди за Кравиц, но нямаше представа, че ще участва в днешното надбягване.

— А, това си ти — промърмори тя без ентусиазъм.

Също като Боби, Рейчъл никога не забравяше обидите. Той я бе отхвърлил преди цели две години, но споменът бе запечатан в паметта й завинаги.

— Какво правиш тук? — заядливо попита тя. — Не трябва ли да препускаш след стадата или да поправяш огради… или каквото друго правиш?

Уха. Беше забравил какъв отровен език има проклетницата.

— Всъщност един от конете ми ще се състезава днес. Тъндърбърд. Деймиън Фарли язди за нас.

— Не го познавам — каза тя презрително, сякаш всички върховни жокеи в Щатите й бяха лични приятели, а непознатите явно бяха незначителни. — Както и да е — ухили се злобно, — изненадана съм, че напоследък имаш време за надбягвания.

— Какво имаш предвид?

— Е, може и да греша — невинно примигна тя. — Но дочух, че си загубил семейната ферма, нещо от този род. Сигурна съм, че го чух.

— Не съм загубил нищо — отвърна Боби през стиснати зъби.

— Така ли? Аз пък си мислех, че приятелят на Мили, е, бившият й приятел, нали знаеш, онзи хубавият, ти е измъкнал ранчото изпод носа. Това сигурно е било ужасно за теб. Имам предвид факта, че Мили спи с врага.

Рейчъл се засмя звънливо. Ако не беше жена, Боби определено щеше да я фрасне здраво.

— Това ми напомня за нещо, което веднъж ми спомена. Бяхме на пиесата на Мили. Помниш ли? — попита тя.

Боби я изгледа тъпо.

— Каза ми, че харесваш само жени, на които можеш да се довериш. Не беше ли така?

Всяка дума се заби като стрела в сърцето му, но никога не би доставил на Рейчъл удоволствието да й го покаже.

— Изглежда обаче си избрал погрешното момиче, поне що се отнася до доверието. Не мислиш ли така? — продължи да го дразни тя.