Тили Багшоу - Дуел

— Знаеш ли какво? — усмихна й се Джими. — Права си, както обикновено.

Най-чудесното в Кенди бе, че не само имаше хубаво лице, а го разбираше така, както никоя друга жена преди нея. Джими също вече мислеше сериозно за наемането на Рейчъл. Странна работа.

— Мили Боже! — извика той и скочи на крака, когато Най-добър приятел, фаворитът в надбягването, изостана на около петдесет метра от финалната линия и бе задминат от четири коня.

— Момчето на мама излезе на първо място — съобщи коментаторът, а тълпата закрещя въодушевено. — Никога по-добър е зад него, а Тъндърбърд е по петите им. Господи, тримата са почти един до друг. Момчето на мама е първо на финала! Търстън Мортън с Момчето на мама печели купата!

— По дяволите! — изсумтя Джими и метна картата за залози на пода. — Гарт язди като аматьор от самото начало.

— За второто място трябва да проверим фотофиниша — добави коментаторът. — Оспорвано е между Никога по-добър, язден от госпожица Рейчъл Дилейни, и изненадващата звезда на сезона, Тъндърбърд. Великолепно представяне на Деймиън Фарли върху сивия жребец.

Джими изскърца със зъби. Писна му да го разочароват. Независимо дали ставаше дума за каубойски или чистокръвни коне, искаше да печели. А конете му не бяха печелили от доста време.

В продължение на месеци се надяваше, че Мили отново ще започне да се представя добре. Но всеки път, когато нещо лошо се случеше в личния й живот — първо бе смъртта на Демон, после раздялата й с Кренбърн — амбициите й сякаш се изпаряваха. Истинските звезди бяха по-твърди и безчувствени. Като Рейчъл.

— Казвам ти — обърна се той към жена си. — Ако Мили не стане победител в националното надбягване, приключвам с нея.

— И няма да е незаслужено, ако питаш мен — отвърна Кенди. — Прекалено си мек, Джими. Не трябва да оставяш хората да се възползват от теб.

Той се усмихна. Гарт загуби най-важното надбягване през сезона, но Джими имаше най-красивата, любяща и чудесна съпруга в света.

Линда Локуд Гроувс показа членската си значка на разпоредителя и той й махна да насочи новия си лъскав рейндж роувър към местата за паркиране зад ложите.

Беше пристигнала в Йорк снощи, за да гледа как Джаспър се състезава в два и половина. Беше юли, но очевидно никой не си бе направил труда да го съобщи на времето. Мрачният сив дъжд най-после спря, но небето остана мрачно, земята — кална, и паркингът бе почти празен в резултат на това.

Сесил винаги бе харесвал такова време, припомни си Линда с тъга. Караше го да се чувства нежен и романтичен. Безброй пъти й бе разказвал носталгично за окъпаните от дъжда ливади и миризмата на мокри каменни стени, които помнеше от детството си.

Тя обаче никога не бе споделяла любовта му към дъжда. Но бе обичала съпруга си силно и ужасно й липсваше. А сега, след като толкова неща през последната година се объркаха, се нуждаеше от него повече от когато и да било преди. Мили направи онези ужасни снимки за „Плейбой“, Джаспър никога не се прибираше у дома и се държеше все по-странно. Дори Рейчъл, която отначало й оказваше подкрепа, я разочарова. Замина за Америка, без дори да й звънне по телефона, а после започна да дрънка гнусотии за Мили из пресата. Всичко това бе адски странно, особено като се имаше предвид, че все още бе приятелка на Джаспър.

Последният шок дойде преди две седмици. Един следобед Линда, отегчена от скука, отиде да се поразходи из града. Откак се премести в Нюмаркет, често й доскучаваше. Отначало бе развълнувана от перспективата да остави лудницата в Нюуелс зад гърба си и да заживее в градска къща. Вече нямаше да се притеснява за доставки на зърно, лай на кучета под прозореца й и ставане в ранна сутрин. Щеше да се наслаждава на истинско блаженство. Но истината бе, че след смъртта на Сесил и заминаването на двете й деца Линда се оказа самотна и тъжна.

Тя се заразхожда безцелно по главната улица и внезапно се закова на място. Огромна цветна снимка на Нюуелс бе залепена на витрината на агенцията за недвижими имоти. Малката кучка бе обявила фермата за продан, при това за невероятна сума. И то без дори да й звънне по телефона и да я предупреди! Ужасна история.

Линда разпита сина си за това, когато го видя миналия път, но и той не знаеше нищо по въпроса.

— Няма смисъл да ме разпитваш, мамо — нацупи се той, като сложи лилава копринена вратовръзка върху новата си светлосиня риза от „Томас Пинк“ и се опита да реши дали съчетанието му харесва. — Смятам се за късметлия, ако Рейчъл изобщо реши да ми звънне. Вече е прекалено самоуверена и властна, за да търси съветите ми, да не говорим за позволението ми.