Той остави слушалката — и веднага на вратата се появи неосезаемият като сянка референт. Пред прокурора върху масата легна дебела папка, тихо издрънча стъкло, избълбука вода и до папката изникна пълна чаша. Прокурорът отпи, докато оглеждаше папката.
„Извлечение от делото на Мак Сим (Максим Камерер). Подготвил референт Кох“. „Ама че е дебела, това се казва извлечение…“ Той отвори папката и взе първата пачка подвързани листове.
Показания на ротмистър Тоот… Показания на подсъдимия Гаал… Ескизи на някакъв граничен район зад Синята Змия… „Никакви други дрехи нямаше върху него. Речта му изглеждаше членоразделна, но съвършено неразбираема. Опитът да се заговори с него на хонтийски не даде резултат…“ Ох, тези гранични ротмистри! Хонтийски шпионин на южната граница!… „Рисунките, направени от задържания, ми се сториха майсторски и удивителни…“ Е, зад Синята Змия има много удивителни неща. За съжаление. И обстоятелствата на появяването на този Сим не блестят особено на фона на всички други тамошни обстоятелства… Въпреки че, разбира се… Но ще видим…
Прокурорът остави пачката, избра две по-едри ягоди, пъхна ги в устата си, и взе следващия лист. „Заключение на експертната комисия в състав на сътрудниците от Института по тъкани и облекло… Ние, долуподписаните…“ Хм… така… така… „… изследвахме с всички достъпни нам лабораторни методи тъканта на облеклото, изпратено ни от Департамента на юстицията… («Ама че глупост») и стигнахме до следното заключение:
1. Посоченият предмет се явява къс панталон, четвърти номер, втори ръст, който може да бъде носен както от мъже, така и от жени.
2. Кройката на панталона не може да бъде отнесена към никакъв известен стандарт и собствено не може да бъде назована кройка, защото панталонът не е ушит, а е изработен по неизвестен нам начин.
3. Панталонът е изработен от мека еластична тъкан със сребрист цвят, която собствено не може да бъде наречена тъкан, защото дори изследването с микроскоп не откри никаква структура. Материалът е негорим, непромокаем и притежава извънредна здравина. Химическият анализ…“ Странни панталони. Изглежда, това са неговите панталони… Прокурорът взе тънко подострения молив и написа на полето: „Референт! Защо не давате съпровождащо обяснение? Чии са панталоните? Откъде са?“ Така. Изводите? Формули… пак формули… массаракш, пак формули… Аха! „… Технологията не е известна нито у нас, нито в другите цивилизовани държави (по довоенни данни)“.
Прокурорът остави заключението. Е, панталоните… добре. Панталоните са си панталони. Какво има по-нататък? „Акт за медицинско освидетелствуване“. Любопитно. Какво, той ли има такова кръвно налягане?… Охо, това се казват бели дробове!… Какво? Следи от четири смъртоносни ранявания!… Това вече е мистика. Аха… „Виж показанията на свидетеля Чачу и обвиняемия Гаал“. Седем куршума, виж ти! Хм… Има известно разминаване в показанията: Чачу твърди, че е стрелял при самоотбрана, а този Гаал твърди, че Сим само е искал да отнеме пистолета на Чачу. Е, това не е моя работа. Два куршума в черния дроб — това е прекалено много за нормален човек… Така-а, навива монети на тръбичка… тича с човек на раменете… А, да, това вече съм го чел. Помня, на това място си помислих, че момчето е много яко и такива обикновено са глупави. А това кой е? А-а, стар приятел… Извлечение от донесението на агент №117. „… Вижда ясно през дъждовна нощ (може дори да чете) и в пълна тъмнина (различава предмети, вижда изражението на лицето на разстояние до десет метра)… притежава много чувствителен нюх и вкус — по миризмата разпознава членовете на групата на разстояние до петдесет метра, различава напитки в плътно затворени бутилки… ориентира се по четирите посоки без компас… с голяма точност определя времето без часовник… Имаше такъв случай: беше купена и сварена риба, която той ни забрани да ядем, твърдейки, че е радиоактивна. След проверка с радиометър рибата наистина се оказа радиоактивна. Обръщам внимание на факта, че той самият изяде тази риба, като каза, че за него не е опасна, и наистина остана здрав, въпреки че излъчването превишаваше тройната санитарна норма (почти 77 единици)…“
Прокурорът се отпусна в креслото. Е, това вече е прекалено. Да не би да е безсмъртен освен всичко друго? Да, за Странник всичко това трябва да е интересно. Я да видим какво има по-нататък. Аха, това е сериозен документ. Заключение на Особената комисия към Департамента за обществено здраве. Материал: Мак Сим. Реакция към бяло излъчване отсъствува. Противопоказания за носене на служба в специалните войски няма! Аха… Това е, когато се е завербувал в Легиона. Бяло излъчване, массаракш… Палачи, дявол ги взел!… А това е тяхната експертиза във връзка със следствието… „При изпитание с бяло излъчване всички степени, включително максималната, реакция не се откри. Реакция към А-излъчване — нулева в двата смисъла. Реакция към Б-излъчване — нулева. Забележка: считам за свой дълг да добавя, че даденият материал (Мак Сим, около 20-годишен) представлява опасност предвид възможни генетически последствия. Препоръчвам пълна стерилизация или унищожаване…“ Охо! Тия не се шегуват. Кой им е шеф сега? А, Любителя. Да, не се шегува, не се шегува, каквото и да говорят. Спомням си, Жребчето-Веселяк по този повод разказваше чудесен виц… Массаракш, забравил съм го… Хубаво е, когато няма никой около теб. Ето сега ще си хапнем ягодка, ще си пийнем водичка… Ама че гадост, но казват, че помагало… Добре. Какво има по-нататък?
Читать дальше