Третата цивилизация е нашата и сега вече разбираме защо Странниците трябва да се намесят преди всичко и тъкмо в нашия живот. НИЕ СЕ ДВИЖИМ. Ние се движим и следователно бихме могли да сбъркаме, когато избираме посоката на движение.
Днес вече никой не помни „подритвачите“, които с фанатичен ентусиазъм се опитваха да ускорят прогреса на тагорците и леонидяните. Днес вече всички разбраха, че да раздрусаш с ритници тези своего рода съвършени цивилизации е толкова безсмислено и безперспективно занимание, както да се опитваш да ускориш растежа на дървото — да речем на някой дъб, — като го дърпаш за върха. Странниците не подритват никого. Ускоряването на прогреса не е и не може да бъде тяхна задача. Целта им е да търсят, да отделят и да подготвят за приобщаване и накрая да приобщават към Монокосмоса съзрелите за това индивиди. Не зная от какви принципи се ръководят Странниците, когато правят този подбор, и много съжалявам за това, защото, щем не щем, ако говорим честно, без увъртания и наукообразна терминология, става дума за следното.
Първо: Когато човечеството тръгне по пътя на еволюцията от втори ранг, хомо сапиенсът на практика се превръща в Странник.
Второ: По всяка вероятност малцина хомо сапиенси са годни за такова превъплъщаване.
Резюме:
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части:
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак;
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак, като по-малката част бързо и завинаги ще изпревари по-голямата;
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак, по-малката част бързо и завинаги ще изпревари по-голямата и това ще стане по волята и благодарение на изкусното майсторство на една абсолютно чужда нам свръхцивилизация.
Драги Камерер! Предлагам Ви да се поупражнявате по социална психология, като анализирате тази ситуация, която съдържа доста нови моменти.
Сега, когато основите на монокосмическата прогресорска стратегия горе-долу Ви се изясниха, навярно по-добре от мен ще успеете да разпределите основните насоки на контрастратегията и тактиката за разкриване на отделните моменти от дейността на Странниците. Явно търсенето, отделянето и подготовката за приобщаване на съзрелите индивиди трябва да се съпровожда от явления и събития, достъпни за внимателния наблюдател. Може да се очаква например да се зародят масови фобии, нови учения от месиански тип, да се появят хора с необикновени способности, някои хора да започнат да изчезват по необясним начин, внезапно, като по чудо у хората да се зараждат нови таланти и т.н. Настойчиво бих Ви препоръчал да не сваляте очи и от тагорците и главанаците, акредитирани на Земята — те са доста по-чувствителни от нас към чуждото и неизвестното. (В този смисъл трябва да следите поведението и на земните животни, особено на стадните и на онези, които притежават зачатъци на интелект.)
Разбира се, трябва да внимавате какво става не само на Земята, а и из Слънчевата система като цяло по Периферията и най-вече в малко познатите райони на Периферията.
Желая Ви успех, Ваш А. Бромбърг
(Край на първия документ)
До президента
на сектора „Урал-Север“
Дата:13 юни 94 година
Автор:М. Камерер, началник на отдела за извънредни произшествия
Тема 009:„Посещението на старата дама“
Съдържание:Смъртта на А. Бромбърг
Президенте!
Професор Айзък Бромбърг почина внезапно в санаториума „Бежина ливада“ на 11 юни т.г. сутринта.
В неговия личен архив не бяха открити никакви бележки, свързани с модела „Монокосмос“, и изобщо там няма никакви бележки относно Странниците. Продължаваме да ги търсим.
Прилагам медицинското заключение за смъртта.
М. Камерер
(Край на втория документ)
Тъкмо в този ред прочете документите в началото на 95-а година моят млад стажант Тойво Глумов и, разбира се, не бе възможно те да не му направят силно впечатление, да не го подтикнат към съвсем определени предположения, още повече че се сбъдваха и най-мрачните му очаквания. Семето попадна в благодатна почва. Той незабавно издири медицинското заключение и когато не откри в него абсолютно нищо, което би могло да потвърди подозренията му, а те му се струваха толкова естествени, Тойво Глумов поиска разрешение да се обърне към мен.
Добре помня това утро — навъсено, снеговито, с истинска виелица зад прозорците на кабинета. Може би тъкмо заради контраста. Защото телом бях тук, в зимния Урал, и очите ми безсмислено се взираха в струйките снежна вода по стъклата, ала в мисълта си бях обграден от тропическата нощ над топлия океан и във фосфоресциращата пяна, която току заливаше полегатия песъчлив бряг, пред очите ми се поклащаше гол труп. Тъкмо бях получил съобщение от Центъра за трети смъртен случай на остров Матуку.
Читать дальше