Джеймс Кан - Полтъргайст

— Като полтъргайст!

Дневната бе пълна с кашони, натрупани на купчини из цялата стая. Половината мебели бяха сложени в сандъци, а останалите бяха номерирани с етикети, готови за пренасяне. Завесите бяха свалени, навсякъде бяха пръснати вестници и книги, които очакваха да ги сортират и опаковат. Денят на пренасянето неумолимо наближаваше.

Семейство Фрийлинг се бе разположило около масата в трапезарията, когато Дайан влезе от кухнята с димящия поднос сочно печено. Това щеше да бъде последната им вечеря в тази къща. Е. Бъз клечеше послушно до Роби, знаейки добре, че ще го нагостят богато, ако потърпи достатъчно дълго. Дайан седна и всички сведоха глави.

— Благодарим ти, Господи, за даровете, които ни поднасяш…

— … и че върна спокойствието в дома ни! — добави Стив.

При което се намеси Роби и започна да припява:

— Дядо боже, ай, ай, ай, за кльопачката сполай! Йе, йе, йе!

Всички се засмяха и започнаха да подават чиниите си. Стив разрязваше месото. Дайан се пресегна и взе чантата си от масичката за кафе. Порови в нея и извади плик, адресиран до цялото семейство.

— Това пристигна с днешната поща. От Танджина е. От Акапулко.

Подаде я, за да я видят всички, цветната фотография, на която се виждаше Танджина, застанала на плажа до красив млад „гларус“. Младежът бе почти два пъти по-висок от нея.

— Кой е този чичко с леля Танджи? — поиска да знае Керъл Ан.

Дайан зачете на глас писмото, придружаващо снимката.

Тази снимка само иска да покаже, че наистина на юг от границата всичко расте по-голямо!…

Докато четеше, останалите се заеха с яденето. Роби и Дейна си размениха серия крошета заради последната кифла — нямаше нокаутирани, защото двубоят бе прекратен от рефера (Стив). Керъл Ан крадешком мушна под масата пръстче с бучка масло на върха за Е. Бъз, докато вниманието на публиката бе заето с друго.

Дайан замълча, четейки по-нататък на ум, после отново продължи на глас:

— Пита как върви терапията ни и казва, че няма по-добро средство за нормален живот от любовта, която сме показали един към друг…

— И ти наричаш това нормален живот? — сбърчи презрително нос Дейна.

— Така приличаш на прасе! — подигра я Роби.

— А пък ти и без това СИ прасе!

— … освен това смята, че идеята да се преместим е добра, въпреки че къщата е чиста… — Дайан продължаваше, без да обръща внимание на прекъсването. — Нали довечера ще се срещнеш с Тийг? За продажбата на къщата?

— Да, той ще намине след вечеря. Вероятно ще отидем в клуба, за да се договорим.

— Аз пък отивам на дискотека с Кърк и Франклин, така че не разчитайте, че ще се върна рано! — обяви Дейна.

— Изобщо не разчитаме да се върнеш! — обади се Роби и направи зверска физиономия.

— Подляр!

— Утре трябва да ставаш рано за училище, госпожице!

— Но мамо, днес е петък!

Дайан се намръщи, после се засмя:

— Наистина. Точно така. Майка ви просто остарява.

— Не, само косата й! — подразни я Стив.

— А на мен ми харесва така! — запротестира Дайан. — Мога да ти услужа с малко от моя шампоан-оцветител, страшен е!

— Харесвам си косата така, много е изискана.

— Мислех, че само старите хора имат бели коси — изчурулика Керъл Ан.

— Това ми напомни нещо! — засмя се Дайан. — Като заговорихме за забравяне се сетих, че днес се обадиха от кабинета на д-р Бремер.

— Д-р кой?

— Д-р Бремер, специалистът по смущения на съня, при когото бях завела Керъл Ан миналата седмица на преглед. Казаха ми, че сме пропуснали определения ни час и при това не сме се обадили да ги предупредим, затова все едно ще ни го пишат в сметката, но искат да ни дадат още един шанс…

Тя започна да се смее и не можеше да се спре. След нея не издържа и Стив и също прихна. Двамата се заливаха от смях. Дейна завъртя очи към тавана. Изглежда, всички родители са загадка.

— Мамо, Керъл Ан има повече сладки картофи в чинията си! — констатира Роби, след като изчака мама и татко да свършат с глупостите си.

Керъл Ан сочеше с пръстче чинията на Роби, пееше и се кискаше:

— Тра-ла-ла, тралала, тралала!

Разбира се, Роби не можеше да остави предизвикателството незабелязано.

— Ти си тралала, ти си тралала…

Дейна поклати глава и бутна стола си назад.

— Аз изчезвам!

Хукна нагоре по стълбите да се приготви за срещата си.

Стив и Дайан размениха погледи, преливащи от безкрайна любов, наведоха си и се целунаха през масата.

Роби издебна момента, за да подаде мръвка месо на Е. Бъз под масата, а Керъл Ан стисна малко сладък картоф в шепата си, просто за да види как е.