Джеймс Кан - Полтъргайст

Дайан видя в това признак, че възбудата е достигнала критична точка и активността трябва малко да се укроти. И така, тя изпрати всички да търсят Златното Съкровище. Всеки получи свой секретен ключ и бе оставен да действа на свобода навсякъде по долния етаж с изключение на татковия кабинет. Множество малки съкровища и една голяма награда. Всички охкаха и ахкаха, докато се раздаваха ключовете и търсенето започна.

Керъл Ан не можеше да стигне до ключалките и затова бе обявена за Специален Помощник на мама в кухнята, за което получи своята специална награда — комплект „Чичо Доктор“ със стетоскоп, лъжичка за натискане на езика, термометър, бяла шапка и бележник. През следващите петнайсет минути тя преслуша сърцето на Дайан и на другите майки, докато от всички ъгълчета на долния етаж се носеше едва доловимото шумолене на търсачите на съкровища, раздирано от време на време от откривателски писък.

На Керъл Ан обаче скоро й доскуча. Тя незабелязано се шмугна в кабинета, където вървеше другият празник и седна на коленете на Стив.

— Тати, искаш ли да ти разкажа какво сънувах?

— Не сега, миличко, татко гледа мача.

— Какво си мисли, че прави тоя Хейдън? — разгневи се Шоу.

— Бие масло.

Това звучеше скучно. Керъл Ан излезе с провесения стетоскоп и се запъти нагоре да види дали Дейна иска да си играе.

В кабинета играта започна наистина да се разгорещява.

— Виж само спринта на Денард! — възхити се Стив.

— Лестър Хейс! Проклетият Лестър Хейс е там! Там е! Там…

Без никаква причина каналът се превключи от само себе си на „Мистър Роджърс“. Запалянковците наскачаха изненадани и объркани. Стив изтича до задния прозорец и извика:

— Тътхил, магаре такова!

— Превключи го! Бързо! — замоли се Шоу обезумял.

— Извинявайте, момчета — промърмори Стив, докато се насочваше към телевизора. — Когато съседът използва дистанционното си… то е на същата честота като моето.

Той превключи ръчно на канала с футбола. Дайан влезе с мрачен вид.

— Е, кое магаре говори такива неща пред двайсет деца?

Вежливо й обърнаха внимание с едно око, докато с другото всички продължаваха да следят играта.

— Но Тътхил… — започна да протестира Стив.

Дайан величествено излезе — бе свършила това, което беше нужно.

След секунда отново пропя мистър Роджърс. Всички изстенаха. Шоу направо закърши ръце. Стив закрачи с решителен вид към прозореца, насочи дистанционното управление и натисна бутона. От другата страна на двора далечен глас изрева сърдито:

— Недей започва, Фрийлинг!

Стив дръпна рязко плъзгащата се врата към страничното дворче и извика над оградата към изправилия се пред черния вход на къщата отзад мъж:

— Ние тук гледаме мач, Тътхил!

— Моите деца искат да гледат „Мистър Роджърс“ — провикна се в отговор Тътхил.

— Не ме интересува какво гледате, стига да ми спестите тези номера!

— Премести си телевизора! — прозвуча гласът на Тътхил, преди той да захлопне задната врата.

— Премести си ти твоя!

„Мистър Роджърс“ се включи отново точно в момента, когато Стив се върна в кабинета. Събралите се застенаха. Шоу захвърли няколко „Доритос“. Стив гневно се прицели и отново натисна дистанционното. Откъм Тътхилови се дочу едно приглушено „Дявол да го вземе!“

През това време Керъл Ан изкачи стълбите и се промъкна в стаята на Дейна. Дейна лежеше по корем на пода и водеше сериозен разговор с Хедър и Сирина.

— Здрасти, Дейна, искаш ли да ти разкажа какво сънувах? — попита Керъл Ан.

— Здрасти, нахалнице. Не точно сега, ние разговаряме.

— Може ли да ти преслушам сърцето?

— Аз нямам сърце, глупачке.

— За какво си говорите?

— За това колко е тъпо тук.

— Не мисля, че е тъпо.

— Това е, защото всичко наоколо е на равнището на петгодишно хлапе — прекрасно, ако си на пет години, нахалничке, но е мъка за големите деца — тя седна и разкопча блузата си. — Добре, преслушай ми сърцето.

Изведнъж в стаята се втурна Роби с ключ в ръка. Дейна загърна блузата си и изпищя:

— Роби! Мамо!

— Господи, я спокойно. Мислех, че съкровището е тук. А това били само твоите вещици — и той побягна навън, защото Дейна го замери с обувката си.

— Хайде да отидем до сладкарницата!

Трите момичета се изправиха и излязоха.

Керъл Ан запристъпва по коридора към стаята на родителите си.

Роби седеше на стъпалата и изучаваше ключа си. „Между дантела и решетката.“ Отначало той помисли, че това означава между окачената на закачалката в дневната стая престилка с дантела и решетката на стената върху отвора за отопление. Но там нямаше нищо. Огледа всичко около грила в кухнята, макар че там нямаше никакви дантели. Тогава се качи до стаята на Дейна, която бе пълна с дантели, но разбира се, нямаше никакви решетки, а там беше досадната Дейна. Сега какво? Бил Мун вече получи наградата си — страхотен лъчев пистолет, който излъчваше червена светлина. Къде ли е това между дантела и решетка?