Джеймс Кан - Полтъргайст

Всъщност той бе създал доста сложни взаимоотношения с гигантския дъб. Той му разкриваше тайните на земята, разказваше му приключения с пирати. Понякога дървото криеше и тайна врата към подземен град. Друг път пък бе огромен бог-чудовище — с мощни, загорели ръце, очакващ да бъде освободен от магията и само Роби знаеше думите, с които да го направи. Дървото почти винаги четеше мислите на Роби. Понякога тези мисли го ядосваха, друг път те се смееха заедно.

В по-редки случаи, както и сега, дървото бе оживялата мечта на чуждоземен кораб, който плуваше бавно над земята. Роби седеше сред гарвановото гнездо, образувано от най-високите клони и виждаше пътя напред и разиграващите се долу драми.

В предния двор се виждаше баща му, който стъпваше тежко, по бащински. Това беше добре. Зад къщата мама и Керъл Ан заравяха някаква кутия в най-отдалечения ъгъл. Щеше да пита Керъл Ан за нея по-късно — вероятно поднасяха дар на хората-растения или пък криеха нещо, което не искаха татко да види, или пък в кутията имаше съкровище. Щеше да пита Керъл Ан по-късно.

На верандата виждаше по-голямата си сестра Дейна, седнала на пода с две от приятелките си. Те разглеждаха списание със снимки на известни певци, хихикаха и си шепнеха, правеха с ръце жестове, каквито той знаеше, че не трябва да се правят. Не можеше да разбере какво толкова интересно намират в тези списания. Дейна направо побесняваше, когато я питаше за това.

В съседния двор видя как Бил Мун запали фитила на новогодишна бомбичка в кофата за смет на Мърфи и избяга зад оградата. Всичко замря за миг в момента на експлозията, след това се върна към размерения си ход. Мърфи изтича навън, но само поклати глава и се прибра обратно.

Бил Мун щеше да дойде на тържеството на Роби този следобед и можеха тайно да се посмеят за това неописуемия израз на лицето на стария Мърфи, страхотния начин, по който отекна бомбичката в кофата за смет, съвсем като граната М-80… и само Бил и Роби щяха да знаят, че го е направил Бил. Роби се усмихна като астронавт, опознал всички тайни на Вселената.

През три парцела, на върха на най-близкия хълм, двама хлапаци започнаха състезание със скейтбордове — отдалеч движенията им изглеждаха забавени. Роби насочи поглед още малко по-нагоре и се взря отвъд тях, към хоризонта. Черни облаци затъмняваха небето. Те изглеждаха студени.

Задаваше се буря.

След два часа Дайан беше подготвила почти всичко за тържеството — гирлянди от разтегателна хартия, магаре без опашка на стената, пакетчета с подаръци на масата в столовата и тортата със свещичките в центъра. Дейна и нейните приятелки бяха свикани да участват в украсяването. В началото това бе посрещнато със силни протести отстрана на Дейна. Нейните приятелки обаче се съгласиха лесно (това не беше тържеството на техния брат, в края на краищата) и на Дейна не й оставаше нищо друго, освен с мъченически вид да окачва гирляндите.

Роби се приготви бързо — изкъпан, сресан, с чисти дрехи, така че можеше да използва оставащото време, за да дооправи всичко — да остави точно тези играчки, които бяха нужни, а останалите да скрие. Той проведе шепнешком спешни преговори с майка си, като обясни, че на Керъл Ан ще й бъде разрешено да се присъедини към тържеството само ако Роби получи уверения, че тя няма през цялото време да преследва навсякъде Бил Мун и да му досажда. Дайан му обеща.

Не мина много време и гостите за тържеството започнаха да пристигат — някои сами, други бяха доведени от родителите си, всички спретнати и сресани, носещи подаръци, увити в ярка хартия. Някои от родителите останаха, за да помогнат на Дайан да контролира хаоса, а някои татковци — за да гледат по телевизията футболния мач.

Мачът бе навлязъл в първата четвъртина, когато тържеството започна и някои сърдити бащи бяха принудени да пропуснат едно-две важни разигравания, за да превозят участниците в пиршеството. Последен пристигна бащата на Джим Шоу, който носеше два картона „Майкълоб лайт“ и огромна торба „Начо Доритос“.

— Какво стана? — запита Шоу, докато измъкваше една бира от кафявата книжна торба.

— Щ-ш-ш-т!

— Хейдън затисна топката.

— „Оукланд“ ще избутат „Бар“ от групата.

— Още три! Господи! Водехме по точки, когато тръгнах от вкъщи, а сега трябва да ги догонваме.

— Ш-ш-ш-т!

В съседната стая шумът от рождения ден се усилваше в геометрична прогресия. „Забоди опашката на магарето“ и „Щипка в бутилката“ наложиха подходящ тон на лудешкото буйство, а първите сълзи се проляха едва при играта на столове. — Керъл Ан се разплака, когато бе оставена без място от Роби при третата обиколка.