Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Толкова е просто. Разбира се, разбира се. Лесно е да намериш игла в купа сено! Просто помоли сеното да го направи!

Формата за придобивки е дълга и сложна, но аз чевръсто минавам през нея:

СЪЗДАТЕЛ: Грифо Геритзун

ГОДИНА: 1500 (ок.)

ОПИСАНИЕ: Метал; матрица на шрифта геритзун. Пълен наборен шрифт.

ПРОИЗХОД: Загубени ок. 1900 г. Артефактът е получен като анонимно дарение.

Оставям другите полета празни и натискам клавиша return , за да вкарам информацията за този нов, напълно измислен артефакт във Фонда с наличности. Ако съм разбрал правилно, в момента системата обхожда всички други терминали във всеки музей на света. Преглежда данните, проверява ги, прави съпоставки – хиляди подобни артефакти.

Минава една ужасно дълга минута. После още една. Отпуснат шишкав първокласник с тъмна рошава коса се промъква до бюрото, надига се на пръсти и се обляга заговорнически.

– Имаш ли някакви игри? – прошепва той, сочейки към терминала. Поклащам тъжно глава. Съжалявам, хлапе, но може би... Фондът с наличности прави пиу-пиу ...

Това е силен остър звук – като противопожарна аларма: пиу-пиу . Шишкавото хлапе подскача, а всички първокласници се обръщат към нас. Табита също се обръща и повдига една от гъстите си вежди.

– Всичко наред ли е при теб?

Кимам, но съм прекалено развълнуван, за да отговоря. В дъното на екрана с гневни червени букви мига съобщение:

ПРИДОБИВКАТА Е ОТКАЗАНА

Да!

АРТЕФАКТЪТ СЪЩЕСТВУВА

Да, да, да!

МОЛЯ, СВЪРЖЕТЕ СЕ С: КОНСОЛИДИРАНО УНИВЕРСАЛНО ДЪЛГОСРОЧНО ХРАНИЛИЩЕ

Фондът с наличности звънва – чакай, това нещо може ли да звъни ? Оглеждам се и виждам прикачена отстрани на терминала синя телефонна слушалка. Това ли е спешната музейна линия? Помощ, гробницата на Тутанкамон е празна! Ново позвъняване.

– Ей, човече, какво става там? – провиква се Табита от другия край на залата.

Махам й ведро с ръка – всичко е наред! – после се пресягам към слушалката, стискам я здраво и прошепвам:

– Здравейте. Калифорнийски плетачки .

– Обаждам се от Консолидирано универсално дългосрочно хранилище – казва гласът от другата страна на линията. Жена е и говори със съвсем лека носова нотка. – Свържете ме с отдел „Придобивки", моля.

Оглеждам се: Табита се опитва да извади двама първокласници от вълнените пашкули, в които са се омотали – зелен и жълт. Единият е с доста почервеняло лице, сякаш се задушава. Отвръщам:

– „Придобивки"? Това съм аз, госпожо.

– О, толкова си любезен! Добре, слушай, скъпи, някой се опитва да те изпързаля – казва жената. – Да видим... церемониалният артефакт, който току-що качи като придобивка, вече се води при нас. Имаме го от години. Винаги трябва да проверяваш първо, душко.

Напрягам волята си докрай, за да не скоча и да не затанцувам зад бюрото. Овладявам се и казвам:

– Божичко, благодаря за помощта. Един тип дойде тук. Доста е смахнат, каза, че е част от тайно общество, че имали този артефакт от стотици години – обичайните неща.

Жената въздъхва съчувствено.

– Историята на живота ми, душко.

– Чуйте – казвам небрежно, – как се казвате?

– Шерил, душко. Наистина съжалявам за това. Никой не обича обаждания от Консолидацията .

– Това не е вярно! Оценявам високо старанието и бдителността ти, Шерил – казвам аз и продължавам с ролята си. – Но нашият музей е много малък. Никога не съм чувал за Консолидираното универсално ...

– Скъпи, ти сериозно ли говориш? Ние сме най-голямото и най-развито в технологично отношение външно хранилище, обслужващо историческия сектор западно от Мисисипи – казва тя на един дъх. – Тук, в Невада. Бил ли си във Вегас?

– Всъщност не...

– Най-сухото място в целите Щати, скъпи.

Идеално за каменни скрижали и други подобни. Добре, това е. Време е за атака.

– Слушай, Шерил, може би ти ще ми помогнеш. Тук, ъ Калифорнийски плетачки , току-що получихме голямо дарение от... ъъъ... Фондацията на Нийл Ша за жени творци .

– Звучи чудесно.

– Да, голямо е по нашите стандарти, което всъщност означава, че не е чак толкова голямо. Но се опитваме да подредим нова изложба и... при вас е истинската матрица на шрифта геритзун, нали така?

– Не знам какво представлява това, душко, но да, тук пише, че е при нас.

– Е, ние бихме искали да ги заемем.

Записвам указанията, които Шерил ми дава, благодаря й, пожелавам й хубав ден и поставям синята слушалка обратно на мястото й. Зелена топка вълна прелита и пада на бюрото, после се претъркулва в скута ми и се развива. Вдигам глава и отново е червенокосото момиче, стои на един крак и ми се плези. Учениците се блъскат и търчат към паркинга. Табита затваря входната врата, заключва я и сяда на мястото си. Има червена драскотина на бузата си. Започвам да навивам зелената прежда.