Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Столът зад бюрото на рецепцията изскърцва силно под тежестта ми. Очаквах Фондът с наличности да бъде малко по-високотехнологична система, но всъщност той самият прилича на артефакт. Представлява яркосин монитор, но не дори винтидж старомоден; пикселите буквално излизат през дебелото стъкло. Нови придобивки по целия свят се редуват една след друга от едната страна на екрана. Има средиземноморски керамични чинии и японски самурайски мечове, и моголски статуетки на плодородието – доста секси, между впрочем, с пищни бедра като индийските якшини 69, и още много, ужасно много... Стари хронометри и счупени мускети и дори книги, стари хубави книги, подвързани в синьо, с големи златни кръстове на кориците.

Как изобщо е възможно кураторите да откъсват поглед от този терминал?

Първокласниците влетяват в Калифорнийските плетачки , подскачат и пищят. Две момчета хващат куките за плетене от кофата до входната врата и започват да се дуелират, като издават звуци, наподобяващи жуженето на лазерни мечове, и пръскат доста слюнка. Табита ги подкарва към местата за активни занимания и започва да разказва увлекателно. Зад нея, на стената, има плакат, на който пише: „Плетенето е изкуство".

Обратно към Фонда с наличности. В другата част на терминала има графики, очевидно направени от Табита. Те проследяват придобиването на находки в различни интересуващи я области, като „текстил", „Калифорния" и „не дарения". „Текстил" е островърха малка планинска верига от множество придобивки; „Калифорния" има ясен отиващ нагоре склон, а „не дарения" е равна линия.

Добре. Къде е търсачката?

При Табита вече има оживление – преждата е извадена. Първокласниците ровят из големи пластмасови контейнери, за да си подберат прежда в любимите си цветове. Едно момиче пада в контейнера и изписква, а двете й приятелки започват да я бодат с куките.

Няма търсачка.

Натискам напосоки клавиши, докато думата „директория" светва в горната част на екрана. (Получи се с F5 .) Сега пред мен се появява богата подробна таксономия. Някой някъде е категоризирал всичко навсякъде:

метал, дърво, керамика

XV век, X VI век, XVII век

Политически, религиозни, церемониални

Я чакай – каква е разликата между религиозни и церемониални? Стомахът ми се свива от неприятно предчувствие. Почвам да проучвам предметите в графата „метал", но има само монети, гривни и риболовни куки. Няма мечове – мисля, че те са вкарани като „оръжие". Може би „война". Може да има и графа „остри неща".

Табита се е навела над един първокласник и му помага да кръстоса куките, за да направи първата си бримка. Челото му е намръщено в израз на пълна концентрация – виждал съм това изражение в Читалнята – и после хлапакът го схваща, бримката се получава и той се разкикотва силно и доволно.

Табита ме поглежда.

– Намери ли нещо?

Поклащам глава. Не, не съм намерил нищо. Не е в XV век. Всъщност може и да е в XV век, но проблемът е, че и всичко друго е там. Все още търся игла в купа сено. Може би някоя древна купа сено от династията Сун, която монголците са унищожили по пътя си заедно с всичко друго.

Привеждам се напред, отпускам унило глава, като подпирам брадичката си с ръце, и се втренчвам в синия терминал, който ми показва снимка на купчина зелени монети, спасени от стар испански галеон. Дали току-що не прахосах напразно хилядата долара на Нийл? Какво се предполага да правя с това нещо? Защо „Гугъл" още не е направил указател на музеите?

Червенокоса първокласничка идва до бюрото, кикоти се и се забавлява със зелена прежда, която е оплела около врата си. Ъм... хубав шал? Тя се ухилва и подскача няколко пъти наоколо.

– Здрасти – казвам аз. – Мога ли да те попитам нещо?

Тя се изкикотва в отговор и кимва.

– Как ще намериш игла в купа сено?

Момичето спира и почва да подръпва зелената прежда на врата си. Наистина обмисля сериозно въпроса ми. Малкият двигател на мозъчето й заработва; момичето извива и суче пръстите на ръцете си, докато някъде горе кипи мисловна дейност. Сладка картинка. Най-накрая вдига глава и казва сериозно:

– Ще помоля купата сено да я намери.

После изпищява пронизително като банши и си тръгва, подскачайки на един крак.

Древен гонг от династията Сун отеква гръмко в главата ми. Да, естествено. Момиченцето е гений! Смеейки се на себе си, натискам няколко пъти escape, докато излизам от ужасната таксономия на терминала. Вместо това избирам командата, която просто ме насочва към „придобивки".