Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Последният му проект е най-големият досега и скоро в стаята няма да има място нито за мен, нито за дивана. Проектът завзема дневната ни.

Нарича го „ Матрополис" и е направен от кашони и кенчета, хартия и пяна. Представлява модел на железница без железница. Основната топография е направена от пакетчета фъстъци, закрепени заедно с помощта на телена мрежа. Започна на една малка масичка, но после Мат добави още две – на различни нива, като тектонични плочи.

Разпрострян върху покривките на масите, се издига цял град.

Това е един умален свят от сънищата, ярък блестящ хиперград, създаден от остатъци на обикновени познати неща. Има характерни за Франк Гери 17извивки, направени от гладък станиол. Има готически остриета и назъбени кули от макарони. Има Емпайър Стейт Билдинг, сглобена от парченца зелено стъкло.

На стената зад масичките са залепени източниците за вдъхновението на Мат: разпечатани изображения на музеи, катедрали, небостъргачи и къщи. Някои са общи далечни кадри, но повечето са снимки отблизо: увеличени образи на повърхностите и на материалите, правени от самия Мат. Той често застава пред тях и ги гледа втренчено, търка брадичката си, оглежда мислено грубите и порутени къщи и лъскавите нови сгради, разглобява ги и ги сглобява наново с помощта на своя индивидуален ЛЕГО комплект. Мат използва обикновените материали толкова гениално, че тяхното първоначално предназначение се забравя и можеш да ги възприемаш единствено като малките постройки, в които са се превърнали.

На дивана има черно дистанционно; вземам го и натискам едно от копчетата. Миниатюрните самолетчета, дремещи до вратата, се събуждат за живот и се спускат към Матрополис. Техният истински господар може да ги накара да кацнат на върха на Емпайър Стейт Билдинг, но аз успявам само да ги блъсна в прозорците на небостъргача.

Нагоре по коридора след Матрополис се намира стаята ми. В апартамента има три стаи за трима съквартиранти. Моята е най-малката, просто малък бял куб с едуардиански орнаменти 18на тавана. На Мат е най-голямата, но в нея става силно течение – тя е горе, в таванската част, в края на стръмно тясно стълбище. Третата стая, със съвършения баланс между размер и удобство, принадлежи на последния ни съквартирант, Ашли Адамс. В момента тя спи, но няма да е задълго. Ашли става точно в шест и четирийсет и пет всяка сутрин.

Ашли е красива. Вероятно прекалено красива – прекалено свенлива и с изваяна фигура като триизмерен модел. Косата й е руса и права, падаща точно до раменете. Ръцете й са с красив загар от катеренето по скали два пъти седмично, когато сезонът позволява. Кожата й е винаги с тен, целуната от слънцето. Тя е мениджър в пиар агенция и като такава отговаряше и за пиара на „ЕГюбейгъл". Така се запознахме. Тя харесваше моето лого. Отначало си мислех, че си падам по нея, но после осъзнах, че Ашли е андроид.

Нямам нищо лошо предвид, казвайки това! Смятам, че андроидите ще бъдат нещо страхотно, когато ги разберем, нали? Умни и силни, организирани и внимателни. Ашли е точно такава. И тя е нашият благодетел: апартаментът е неин. Живее тук от много години и има договор за контролиран наем, заради който плащаме доста малко.

Аз съм готов да приветствам възторжено бъдещите ни повелители, андроидите.

След като живеех тук вече девет месеца, тогавашната ни съквартирантка Ванеса се премести в Канада, за да изкара магистратура по екология, и аз бях този, който доведе Мат на нейно място. Той беше приятел на мой приятел от артколежа; бях виждал негова изложба в малка галерия с бели стени – миниатюрни квартали, построени във вътрешността на винени бутилки и електрически крушки. Когато се оказа, че ние си търсим съквартирант, а той – квартира, бях въодушевен, че ще живея заедно с творец, но не бях сигурен, че Ашли ще го одобри.

Мат дойде да ни посети, облечен в хубав син блейзър и широки панталони с ръб. Седнахме в дневната (по това време в нея доминираше големият телевизор с плосък екран и дори във фантазиите си не си представяхме появата на миниатюрните градове по масичките) и той ни разказа за тогавашната си задача в ИЛМ: дизайн и конструиране на кръвожаден демон със синя дънкова кожа. Беше част от хсрърл филм, чието действие се развиваше в „Абъркромби енд Фич" 19.

– Уча се как да шия – обясни той. После посочи единия маншет на Ашли: – Шевовете са много добри.

По-късно, когато Мат си тръгна, Ашли каза, че оценява спретнатостта му.

– Ако мислиш, че ще си паснеш с него, аз съм съгласна да го вземем – каза тя.