Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Очарована да види ново лице на седмичната сбирка, мис Роуз прости безочливата целувка на Джейкъб Тод и като го улови под ръка, го поведе към овалната маса в ъгъла на салона. Предложи му няколко питиета по избор и настоя да опита нейния „мистел“, чудновата смес от канела, ракия и захар, която гостът не намери сили да преглътне и скришом изля в близката саксия. Сетне го представи на гостите: мистър Апългрен, производител на мебели, придружаван от дъщеря си, безцветно и свито момиче, мадам Колбер, директорка на английското девическо училище, мистър Иблинг, собственик на най-добрия магазин за мъжки шапки и жена му, която се хвърли към Тод и го заразпитва за английското кралско семейство, сякаш ставаше дума за нейни роднини. Запозна го също и с хирурзите Пейдж и Пойт.

— Господата оперират с хлороформ — обяви възторжено мис Роуз.

— При нас това е все още новост, но в Европа методът доведе до революция в медицинската практика — обясни един от лекарите.

— Доколкото зная, в Англия се прилага редовно в акушерството. Не го ли използва кралица Виктория? — обади се Тод, колкото да каже нещо, защото бе пълен невежа по въпроса.

— Католиците тук оказват голяма съпротива. Библейското проклятие над жената е да ражда с болки, мистър Тод.

— Не ви ли се струва несправедливо, господа? Проклятието над мъжа е да работи с пот на лицето си, но ето, мъжете от нашия салон си изкарват хляба с чужда пот — отвърна мис Роуз и по страните й изби ярка червенина.

Хирурзите се усмихнаха притеснено, но Тод се загледа в нея възхитено. Би прекарал цялата вечер до нея, макар че, доколкото си спомняше, лондонското правило за гостуване изискваше да си тръгне след половин час. Забеляза, че другите поканени са настроени да останат, и си рече, че средата им е твърде ограничена и вероятно единственото събиране през седмицата е у Съмърсови. Ето в такива съмнения бе потънал, когато мис Роуз обяви началото на музикалните развлечения. Прислужничките донесоха още свещници, осветиха салона като сред бял ден и наредиха столове край пианото, старинната китара и арфата. Дамите насядаха в полукръг, а господата застанаха прави отзад. Бузест мъж се настани пред пианото и изпод яките му ръце заструи очарователна мелодия, а дъщерята на фабриканта на мебели запя старинна шотландска балада с толкова прекрасен глас, че Тод напълно забрави вида й на подплашена мишка. Директорката на девическото училище издекламира твърде дълга героична поема, Роуз изпя няколко закачливи песни в дует с брат си Джон, въпреки явното неодобрение на Джереми Съмърс, а после настоя Джейкъб Тод да ги зарадва със своите дарби. Това даде възможност на новодошлия да разкрие хубавия си глас.

— Вие сте истинска находка, мистър Тод? Няма да ви пуснем. Писано ви е да идвате тук всяка сряда! — възкликна тя, след като ръкоплясканията стихнаха, без да обръща внимание на прехласнатото изражение, с което я съзерцаваше гостът.

Зъбите на Тод лепнеха от захар, главата му бе замаяна, кой знае дали само от възхищение към Роуз Съмърс или пък от погълнатите питиета и силната кубинска пура, изпушена в компанията на капитан Съмърс. В този дом не можеше да откаже чаша или блюдо, без да нанесе обида, но скоро щеше да разбере, че това е национална черта в Чили, където гостоприемството означава поканените да бъдат принудени да пият и ядат извън всяка човешка издръжливост. В девет часа обявиха вечерята и върволицата се изниза към трапезарията, а там ги очакваше нова поредица от внушителни блюда и още десерти. Към полунощ жените се оттеглиха от масата и продължиха разговора си в салона, а мъжете останаха да пият бренди и да пушат в трапезарията. Най-сетне, когато Тод бе на път да припадне, гостите започнаха да питат за палтата и колите си. Иблингови, силно заинтересувани от предполагаемата му евангелска мисия до Огнена земя, му предложиха да го откарат до хотела и той незабавно прие, изплашен от мисълта, че ще трябва да се прибира в гъстия мрак по кошмарните улици с пияния кочияш на Съмърсови. Стори му се, че пътуват безкрайно дълго, чувстваше се неспособен да се съсредоточи в разговора, виеше му се свят и стомахът му тежеше.

— Съпругата ми е родена в Африка в семейството на мисионери, пренесли там правата вяра. Знаем колко жертви изисква това, мистър Тод. Надяваме се да ни удостоите с възможността да помогнем за благородната ви задача сред индианците — изрече високопарно мистър Иблинг на сбогуване.

През онази нощ Джейкъб Тод не успя да заспи. Образът на Роуз Съмърс го преследваше безмилостно и преди разсъмване той взе решение да я ухажва сериозно. Не знаеше нищо за нея, но това нямаше значение. Навярно съдбата му бе да изгуби облога и да дойде в Чили единствено за да срещне бъдещата си съпруга. Би пристъпил към действие още на другия ден, но не можа да се вдигне от леглото, сразен от силни болки в червата. Така прекара цял ден и цяла нощ, ту в безсъзнание, ту в предсмъртни мъки, докато най-сетне събра сили да се примъкне до вратата и да нададе зов за помощ. По негова молба управителят на хотела прати известие на Съмърсови, неговите единствени познати в града, а сетне нареди на един прислужник да почисти стаята му, вмирисана на кочина. Джереми Съмърс се появи в хотела по обед и доведе най-известния майстор по кръвопускане във Валпараисо, който показа известни познания по английски и след като му източи толкова кръв от ръцете и краката, че го омаломощи напълно, поясни, че при първото си посещение в Чили всички чужденци се разболяват.